Детската церебрална парализа (ДЦП) е заболяване на главния мозък, получено по време на бременността или в първите месеци на извънутробния живот. Причините за мозъчната увреда са многобройни - недостиг на кислород преди, по време или след раждането; инфекции; недоизносване на плода и др.

Най-общо заболяването се проявява със засягане на двигателната активност. Други белези са: сравнително честа умствена недостатъчност, гърчове, зрителни, слухови, говорни или поведенчески отклонения. При различните пациенти картината е строго индивидуална - от едва  забележими отклонения до тежко инвалидизиране.

При детската церебрална парализа трайно е засегната мускулната дейност - парези, парализи, координационни нарушения на движенията и свръхдвижения (хиперкинезии), често съпровождани от очедвигателни проблеми, глухота, епилептични припадъци, интелектуален дефицит и др. Според мястото на мозъчните увреди парезите могат да обхващат: крайници (ръка и крак), двата долни крайника или и четирите крайника (квадрипареза, или наричана още двойна хемиплегия).Последната е най-тежката форма на ДЦП.

Освен мускул на слабост се наблюдава и повишен мускулен тонус в засегнатите крайници. Малко мозъчната форма се характеризира с координационни нарушения (в по-късен стадий) и намален мускулен тонус (хипотония) още в първите седмици след раждането. Двойната хемиплегия се диагностицира рано поради тежкото състояние на новороденото. Останалите форми се откриват по-късно. Причината е т.нар. "светъл" период, който продължава няколко месеца след раждането (3-6) и се характеризира с леки отклонения от нормата - забавяне на изграждането на умения, характерни за дадена възраст.

Установяването на подобни отклонения е индикация за консултация със специалист. Ранната диагноза на ДЦП е важна, доколкото се осигурява по-адекватно развитие на болното дете. Най-добри резултати се постигат, когато заболяването се диагностицира от началото на появата му, т.е. седмици след раждането, и се започне веднага необходимото лечение. То се изразява в лечебна физкултура. Целта е да се осигури полезна и максимална двигателна активност на детето, за да спре появата на контрактури на мускулатурата (нарушение на подвижността - б.р).

Гърчовете, зрителните и говорните дефекти се лекуват успешно с медикаменти. Най-важната част от терапията е да се поддържа близка връзка с родителите. Те трябва да се обучат в провеждането на постоянна и компетентна лечебна физкултура вкъщи под контрола на профилиран специалист. Рехабилитацията показва бавен, но сигурен ефект. Дълги години тя заемаше основно място в терапията на ДЦП. Но съвременната медицина предлага и допълнителните възможности на лазертерапията и лазерната акупунктура. С помощта на специализирани схеми на лечение с лазерпунктурата се постига подобряване на инервацията на нервния импулс по хода на засегнатите нерви според вида на парезата. Лечението, което продължава няколко години под формата на курсове, задължително се съчетава с рехабилитация.