Кърмените деца по-рядко имат проблеми с теглото
Hаднорменото тегло и затлъстяването са значим здравен проблем в световен мащаб. Данни от редица проучвания обаче посочват, че съществува тенденция към нарастващо разпространение на свръхтегло сред децата и подрастващите. ...
Сърбежът в ушите може да продължи
Hай-честият локализиран сърбеж е този в ушите. При по-голямата част от страдащите той е проява на кожно заболяване, като себорея, невродермит, контактен дерматит, атопичен дерматит и псориазис. ...
Напълно биологични кръвоносни съдове били отгледани от собствени кожни и венозни клетки на пациенти и присадени в ръката, между китката и лакътя, на десет човека от Буенос Айрес (Аржентина) и Катовице (Полша) между 2004 г. и 2007 г. Това са първите кръвоносни съдове в света, създадени изцяло от собствените клетки на болните. Трансплантите са произведени от компанията "Cytograft Tissue Engineering" в Новато, Калифорния, под ръководството на нейния главен изпълнителен директор д-р Тод Макалистър.
Хората, на които били присадени, страдали от бъбречна недостатъчност и животът им бил поддържан чрез диализа. Резултатите от трансплантациите са обещаващи. Те показват, че присаждането е улеснило пациентите с увредени бъбреци да ползват машините за диализа и прави хемодиализата по-безопасна.
Болните от хронична бъбречна недостатъчност се нуждаят от здрав кръвоносен съд, който да ги свърже с машините за диализа. Поради редовното подлагане на диализа, кръвоносните им съдове се износват и тогава се присажда изкуствен съд, но той причинява инфекция и възпаление. При някои пациенти може да се имплантира част от собствена вена, но мнозина нямат подходящ за присаждане сегмент от вена.
Присаденият венозен съд позволява да се постави система за хемодиализа, която пречиства кръвта на пациента. У трима от болните присаждането било неуспешно, един напуснал изследването и един починал по причини, несвързани с трансплантацията. У останалите петима присадените вени функционирали в продължение на 6-20 месеца след имплантирането.
Впоследствие пациентите се нуждаели от по-малко интервенции, включително хирургични, за поддържане на кръвоносните съдове, отколкото повечето бъбречноболни хора, които са на диализа. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Лансет". Екипът на д-р Макалистър планира да изпита сходни кръвоносни съдове у пациенти с увредено кръвообращение в сърцето или краката.
