Aлергията се проявява със симптоми от различни органи, но тя е израз на обща нагласа на организма. Тя е несъответна по силата си защитна реакция на имунната система спрямо вещества от околната среда - т. нар. алергени, които не представляват заплаха за организма, но които той възприема като чужди.

Предполагасе, че съществуват над 350 000 органични съединения и неорганични молекули, както и десетки хиляди макромолекули от животински и растителен произход, които предизвикват алергични реакции. Те могат да попаднат в организма по инхалаторен, стомашно-чревен или инжекционен път.

Алергените най-общо се разделят в няколко групи:

- продукти, свързани с цъфтежа на треви и дървета (полени);
- животински косми и полепнали по тях вещества (котката е шампион по способността си да предизвиква алергична чувствителност);
- микроскопични кърлежи, намиращи се в домашната прах;
- плесени;
- отровата на жилещи насекоми (пчели и оси);
- храни;
- козметика;
- лекарства;
- помощни вещества като оцветители и консерванти.

Основните алергенни протеини са вече идентифицирани и техните гени са разгадани и клонирани. Хранителните алергии са едни от най-разпространените. При тях симптомите са предимно кожни, а причинителите са близо 70. Месото и яйцата са сред най-често срещаните. Сред ядките алергени са най-вече фъстъците, орехите, бадемите и лешниците. Плодовете и зеленчуците също често стават причина за алергия.

Най-алергенни са мъхестите плодове - малини, къпини, ягоди, праскови,

поради което те са избягвани в менютата на бебета и малки деца. По отношение на тонизиращите напитки, каквито са кафето и колата, алергии не са наблюдавани. Те обаче не са препоръчителни за алергично болни хора, защото всички алергични реакции са неврогенно обусловени.

Поленовите алергии, дължащи се на цветния прашец,

у нас се причиняват главно от цъфтящите треви, включително и житните като райграс, ежоваглавица, ръж, тимотейка и др. Малко хора знаят, че до сенна хрема могат да доведат дори киселецът и лападът, но не и мъхът от тополите, който често е набеждаван за един от най-големите алергени.

Индустриалните (професионалните) алергии

засягат както работещите в дадено производство, така и хората, които потребяват продукцията му. Алергии причиняват дървопреработвателната, мелничарската, библиотечната прах. Неприятен сърбеж могат да предизвикат не само дрехи от изкуствени влакна, но и от памук, лен, вълна или коноп. Тютюнът е потенциално опасен само за онези, които работят с него.

Фунгиалните алергии

се причиняват от въздушните плесенни спори, отделяни от гъбичките. Те обикновено се развиват във влажните пространства в дома около плочките и ръбовете на мивките и в банята. Основният причинител на т.нар. битови алергии е домашната прах. В нея се съдържат микрокърлежи, които обитават всяко жилище. Причина за алергия могат да бъдат и всички космати домашни животни. Предизвиква я дори и човешкият пърхот. Хлебарките също са сред виновниците за алергии. Там, където са в повече, техните изсушени телца, екскременти и яйца се разпрашават и могат да провокират дихателна алергия.

У нас по-чести причинители от групата на инсектите са пчелите, осите и дафниите (водните бълхи), с които се хранят домашните рибки. Нормално алергените карат белите кръвни клетки в организма да образуват антитела, които се свързват с тях и ги неутрализират. При алергичните хора обаче се образуват специален вид антитела на алергията. И при контакт с алергена те отключват бурна реакция, при коятосе активират редица клетки и се освобождава "коктейл" от биологично активни вещества. Сред тях в най-голямо количество е съединението хистамин.

То въздейства на нервните окончания и кръвоносните съдове и в зависимост от тъканта, в коятосе разгръща реакцията, се стига до обилна секреция от носа и очите, спазъм на дихателните пътища, кожен обрив или оплаквания от стомашно-чревния тракт. Разбира се, за да развие алергия към някой от многобройните причинители, човек трябва да има генетично предразположение към заболяването.

Алергичната реакция е строго индивидуална като симптоматика.

Ринит, конюнктивит, сухота и дразнене в гърлото, кашлица, ларингит, фарингит, бронхит, бронхиална астма (като тежко усложнение на алергията) и различни кожни прояви (уртикарии, дерматити, някои видове екземи) са сред възможните прояви на една алергична реакция. Едно и също вещество, което болшинството хора обикновено понасят без проблеми, може при индивид със съответна алергична нагласа да предизвика кожна алергия, а при друг астма. Дали това ще се случи и каква ще бъде конкретната изява, зависи от наследствените заложби и въздействието на факторите от околната среда.

Непрекъснатото увеличаване на разпространението и причинителите на алергичните състояния до голяма степен се свързва с повишеното замърсяване на въздуха, който дишаме, и с повишаването на количеството химични вещества в жизнената ни среда. В екстремни случаи някои алергени могат да предизвикат животозастрашаваща реакция, наречена анафилактичен шок. Тя може да се прояви с множество различни признаци, като на преден план е рязкото понижение на кръвното налягане, водещо до загуба на съзнание. Изпадналият в шок следва да се остави да лежи по гръб с глава, поставена на ниско (без възглавница или друга подложка). Спешно трябва да бъде повикан лекар.