Гастритът и язвата обикновено зачестяват през есента. В интервалите между острите им епизоди комбинация от лечебни растения дава добър ефект при голям процент от случаите.

C настъпването на есента зачестяват стомашните оплаквания: дискомфорт, оригване на кисело, парене зад гръдната кост по хода на хранопровода.

Обикновено те се провокират от грешки в хранителния режим, злоупотреба с пържени храни и газирани напитки и особено от бързото хранене. В повечето случаи с преминаването към по-лека и подходяща храна оплакванията заглъхват и след седмица-две напълно изчезват. Ако обаче се повтарят години наред, било пролет или есен, трябва да се мисли за предразположение към гастрит и евентуално язвена болест.

Гастритът - първоначално в остра форма, неусетно преминава в хронична, ако не се вземат своевременно мерки за неговото лечение.

За съжаление хората, страдащи от гастрит, характеризиращ се с не особено силни болки в епигастриума (под лъжичката) прибягват до употребата на сода бикарбонат. Тя обаче предизвиква образуване на газове, дразнене на стомашната лигавица и стимулира образуването на хормона гастрин. Той от своя страна увеличава количеството солна киселина в стомаха. Получава се порочен кръг и всъщност състоянието на болния вместо да се облекчи, се влошава. Ето защо сода бикарбонат може да се пие само в малки количества, или по-добре да се използва талцид, но само при нужда, а не постоянно. Антиацидните препарати, приемани в големи количества или продължително време, могат да причинят тежки странични ефекти.

Диетата при острия гастрит трябва да бъде щадяща. Не е желателна употребата на дразнещи и пикантни храни и подправки:

фасул, леща, грах, лук, чесън, зеле, краставици, сини патладжани, салати, забраняват се оцетът, пиперът, горчицата, доматената салца, хайверът и други, алкохолните и газираните напитки временно се спират.

Язвената болест е другият - много по-сериозен стомашен проблем, който засяга около 12% от населението на планетата.

Болката се локализира в горната част на корема в епигастриума и се появяват обикновено след хранене, докато при язвата на дванадесетопръстника, болките се явяват на гладно и особено нощем. Вече се изясни, че в основата на възникването на язвената болест стои бактерията "Хеликобактер пилори". Но за язвеното увреждане играят роля и други фактори - нерационалното хранене, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето, стресът.

При язвена криза в никакъв случай не трябва да се прибягва до успокояване на болката с алкохол,

тъй като той може да провокира кръвоизлив от стомаха. Содата за хляб е също неподходяща, макар че симптомите при дуоденалната язва могат да се тушират временно. Честата употреба на сода не само не е лечебно средство, но може сериозно да навреди и да причини допълнителни разязвявания. Лечението на язвената болест е комплексно - включва медикаменти, хигиенно-диетичен режим и фитотерапия. Днес медицината разполага с достатъчно лекарствени средства за лечението на острата фаза на язвената болест. Преобладаващата част от медикаментите потискат повишената киселинност в стомаха, други предпазват лигавицата от корозивното действие на солната киселина и пепсина, трети повлияват вегетативната нервна система и по-специално парасимпатикуса (вагуса). Бактериалната инфекция с Хеликобактер пилори се лекува успешно с комбинация от антибиотик, антиациден препарат и противоязвено средство.

Диетичният режим при язвена болест не се свежда до гладуване - болните трябва да се хранят в точно определени часове 5-6 пъти дневно на малки порции.

Те трябва да избягват дразнещите храни - лютиви, пикантни, пържени или богати на целулоза (ръжен хляб, зеле, боб, ряпа), суровите зеленчуци, както и стимулиращите стомашна секреция лимон, оцет, чесън, черен и червен пипер, люти чушлета и др. Неподходящи са също газираните напитки, черният чай, кафето и особено алкохолът и цигарите. Разрешени са млякото и млечните продукти, яйцата, месото, плодовите сокове (пресни), зеленчуковите супи. Препоръчват се печените и варените продукти, като храната не бива да се консумира гореща. Тя трябва да съдържа всички хранителни съставки: белтъчини, мазнини и въглехидрати, витамини, соли и микроелементи, а енергитичната им стойност да бъде съобразена със състоянието на болния, с неговото тегло и възраст.

При язва се препоръчват:

твърд бял хляб, обикновени бисквити, сухари, грис, макарони, фиде, ориз, сутляш, нишесте и в ограничени количества - захар, мед, тахан. В диетата широко е застъпено обезсоленото сирене, диетичната извара, киселото мляко, сметаната. Разрешават се яйцата, телешкото, агнешкото и пилешкото месо, диетичните кремвирши, шунка, но без тлъстини. От плодовете са позволени ябълките, прасковите, портокалите, бананите, кайсиите, както и соковете от тези плодове. По време на хранене не бива да се пият вода и други течности, особено газирани напитки.

Многогодишният опит в медицината показва, че язвената болест се поддава най-добре на фитотерапия.

Колкото и парадоксално да звучи, дори най-модерните лекарствени средства (като изключим хирургическите способи), не са в състояние да излекуват дифинитивно язвеното страдание. Ето защо много болни предпочитат билколечението. С него се цели облекчаване на болките, намаляване на стомашната секреция, потискане на възпалителния процес, по-бърза регенерация на нарушената цялост на лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника. Целесъобразно е използването на комбинацияот лайка, жълт кантарион, невен, черен оман, сладък корен в съответни пропорции. Под форма на отвара тя дава лечебен ефект при около 70% от болните.

Необходимо е да се знае, че фитотерапията се прилага само в интервалите между острите епизоди на болестта.