Лазерната корекция на зрението
Несъответствията в пречупвателната сила на окото - късогледство (миопия), астигматизъм и далекогледство (хиперметропия) се коригират най-често с очила или контактни лещи. Но с развитието на очната хирургия се появяват разнообразни съвременни процедур ...
Рискови фактори за високо кръвно налягане
Потвърждават се данните, че хипертонията води до усложнения с висока сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност. ...
За новородено се смята бебето от момента на раждането до края на първия месец. Този период е критичен, тъй като предстоят множество процеси на адаптиране на организма към новите условия на околната среда. Настъпва промяна на някои физиологични процеси (напр. хранене), които отнемат енергия и изискват време. Появяват се и нови условия на разграждане и усвояване на кърмата от храносмилателната система. Периодът е свързан с дискомфорт и дори стрес за организма на новороденото, което отчасти обяснява плачливия характер на бебето непосредствено след раждането. В първите един-два месеца то се адаптира и към режима на бодърстване и сън, нещо, което не му се е налагало да прави в корема на мама.
Причините за заболяванията в този период водят началото от времето на бременността или раждането. Обикновено те са свързани с проблеми в обмяната на веществата, които възникват още при вътреутробното развитие и се дължат на нарушения по веригата плод-плацента-майчин организъм. Вътреутробната хипоксия (недостиг на кислород) е най-честата причина за развитие на асфиксия при новороденото - тежко нарушение на централната нервна система с дълбоко разстройство на мозъчното кръвообращение, а в някои случаи и с вътрешночерепни кръвоизливи.
Асфиксията може да бъде причинена и от родилна травма. Това състояние променя активността на ферментната система, нарушава обменните процеси, причинява ацидоза (повишава се киселинността на вътрешната среда на организма), което влияе негативно на функциите на всички органи и системи в организма. От недостига на кислород страда най-вече главният мозък.
Усложненията при асфиксия могат да се разглеждат в две групи - ранни (в първите часове и денонощия на новороденото) и късни (от началото на втората седмица).
Към ранните спадат пораженията на централната нервна система (оток на главния мозък, вътрешночерепни кръвоизливи, отмиране или некроза на мозъчни тъкани), промени в сърдечно-съдовата система (недостатъчна съкратителна дейност на сърцето, нарушено кръвоснабдяване на сърдечния мускул), нарушения в дейността на бъбреците (не се отделят вредните продукти на обмяната на веществата), нарушения в кръвообращението на белите дробове (оток, възпаление на тъканите на белите дробове), увреждания на стомашно-чревния тракт (възможно е да се развие дори чревна непроходимост) и др.
Късните усложнения са преди всичко от неврологичен характер: поражения на главния мозък с развитие на хидроцефалия, гърчове, възпаления на белите дробове, менингит и др.
