Съвременна терапия на лимфедемите
Лимфедемът е хронично заболяване, проявяващо се с оток на крайниците (или на друга част от тялото). Той е следствие от нарушеното движение на междуклетъчната течност и лимфата, което може да бъде резултат на вродено или придобито заболяване. ...
Коремните болки при децата
Болката като клиничен симптом в детската възраст се определя като неприятно емоционално усещане, което се дължи на тъканна увреда, променяща поведението на детето. ...
За новородено се смята бебето от момента на раждането до края на първия месец. Този период е критичен, тъй като предстоят множество процеси на адаптиране на организма към новите условия на околната среда. Настъпва промяна на някои физиологични процеси (напр. хранене), които отнемат енергия и изискват време. Появяват се и нови условия на разграждане и усвояване на кърмата от храносмилателната система. Периодът е свързан с дискомфорт и дори стрес за организма на новороденото, което отчасти обяснява плачливия характер на бебето непосредствено след раждането. В първите един-два месеца то се адаптира и към режима на бодърстване и сън, нещо, което не му се е налагало да прави в корема на мама.
Причините за заболяванията в този период водят началото от времето на бременността или раждането. Обикновено те са свързани с проблеми в обмяната на веществата, които възникват още при вътреутробното развитие и се дължат на нарушения по веригата плод-плацента-майчин организъм. Вътреутробната хипоксия (недостиг на кислород) е най-честата причина за развитие на асфиксия при новороденото - тежко нарушение на централната нервна система с дълбоко разстройство на мозъчното кръвообращение, а в някои случаи и с вътрешночерепни кръвоизливи.
Асфиксията може да бъде причинена и от родилна травма. Това състояние променя активността на ферментната система, нарушава обменните процеси, причинява ацидоза (повишава се киселинността на вътрешната среда на организма), което влияе негативно на функциите на всички органи и системи в организма. От недостига на кислород страда най-вече главният мозък.
Усложненията при асфиксия могат да се разглеждат в две групи - ранни (в първите часове и денонощия на новороденото) и късни (от началото на втората седмица).
Към ранните спадат пораженията на централната нервна система (оток на главния мозък, вътрешночерепни кръвоизливи, отмиране или некроза на мозъчни тъкани), промени в сърдечно-съдовата система (недостатъчна съкратителна дейност на сърцето, нарушено кръвоснабдяване на сърдечния мускул), нарушения в дейността на бъбреците (не се отделят вредните продукти на обмяната на веществата), нарушения в кръвообращението на белите дробове (оток, възпаление на тъканите на белите дробове), увреждания на стомашно-чревния тракт (възможно е да се развие дори чревна непроходимост) и др.
Късните усложнения са преди всичко от неврологичен характер: поражения на главния мозък с развитие на хидроцефалия, гърчове, възпаления на белите дробове, менингит и др.
