Cтресът има много лица - финансови и семейни проблеми, притеснения на работното място или тревога заради липсата на работа. Във всичките случаи обаче той се отразява на организма по един и същи начин - отключва поредица от физиологични промени в тялото.

Тяхната последователност се задейства от мозъка. След като информацията за реална или потенциална заплаха стигне до него, той дава съответните команди до останалите части на тялото. Човек започва да диша учестено, а глюкозата и мазнините се спускат от депата си в кръвта. По този начин организмът си набавя нужната енергия, за да се справи с опасността. Всички мускули се стягат, сърцето ускорява ритъма си, като може да бие и пет пъти по-бързо от нормалното. Така кръвното се повишава и кръвта стига по-бързо до мозъка и до останалите органи в тялото. Те получават нужния кислород и храна, за да работят по-добре. Всички тези промени ни помагат да се мобилизираме и да се справим с проблемите. Когато стресът стане хроничен и физиологичните изменения траят дълго време, те сериозно заплашват нашето здраве.

Стресът може да увреди сърцето.

Причината е, че повишеното кръвно деформира артериите и вените. Освен това хормоните на стреса, какъвто е адреналинът, повишават холестерола в кръвта. Това пък води до формирането на плака, която запушва артериите и може да предизвика инсулт. Човек, подложен на стрес, рискува да се разболее от рак заради отслабване на имунната система. След поредица от негативни емоции силно се покачва нивото на кръвната захар и това може да доведе до диабет. През последните години учените са категорични, че стресът е основна причина за ставните болести и болките в гърба. Нередовният стомах, киселините, а също гастритът и язвата се предизвикват от постоянното напрежение.

Известно е, че стресът отслабва имунната система.

Нормално тя произвежда лимфоцити, които унищожават бактериите и вирусите. При стрес обаче намалява производството на лимфоцити и за тялото е по-трудно да се справи с болестта. В организма на човек се натрупват свободни радикали. Нездравословното хранене, стресът, замърсяването на околната среда, алкохолът и тютюнопушенето пречат на произвеждането на антиоксиданти и "отключват" действието на свободните радикали. Именно свободните радикали са рисков фактор за възникването на различни заболявания. Антиоксидантите са защитни вещества, които неутрализират вредния ефект от окислителните реакции вътре в клетките. Те противодействат на свободните радикали. Ако поддържаме нивата на антиоксидантите достатъчно високи, повечето свободни радикали могат да бъдат неутрализирани. Това не може да се постигне само с приемане на витамини, плодове и зеленчуци. Тук на помощ ни идват хранителните добавки.