Грипът е заболяване, съпътствало човечеството от векове, но той продължава да бъде сериозен медицински и обществен проблем и в наши дни. Може да се изявява под формата на пандемии, епидемии, локални взривове и изолирани случаи. Най-тежките епидемии се причиняват от грипните А вируси. Епидемии от грип възникват почти всяка година, въпреки че тяхната тежест варира значително - разпространението му се ограничава в един квартал, град или държава.

Грипът e остро, самоограничаващо се инфекциозно заболяване, което се причинява от грипните вируси тип А, В и С. В умерената климатична област епидемиите винаги възникват през зимните месеци. Заболяването се проявява с токсикоинфекциозен синдром - рязко влошаване на общото състояние, главоболие, болки зад очните ябълки, болки по мускулите и ставите и остър трахеит, както и с белодробни усложнения, водещи до висока смъртност.

Заразяването се осъществява чрез предаване на вируса със секрети от горните дихателни пътища на инфектирани лица. В началото на инфекцията в секретите на заболелите се концентрират огромни количества вируси, които се излъчват чрез кихане, кашляне или говорене. Само един човек е в състояние да зарази широк кръг от чувствителни индивиди. Това може да доведе до експлозивното и едномоментно начало на заболяването при много хора. Човекът е първичен резервоар и източник на инфекция при грип. Водеща е ролята на въздушно капковия механизъм в затворени пространства, като например публични заведения, транспортни средства и др. Периодът на заразителност при възрастните е 3 до 5 дни след началото на заболяването и до 7 дни при децата.

Основните фактори, които определят риска от заболяване са: ниво то на предшестващия специфичен имунитет и възрастта на заразени те - крайните възрасти са изключително чувствителни към инфекцията. С повишен риск са: хора с подлежащи за болявания на сърдечно-съдовата и дихателната системи, метаболитни болести и особено захарен диабет, злокачествени заболявания, имунодефицитни състояния, бременност и др.

Инкубационният период - времето от заразяването до появата на първите болестни признаци, е от 24 часа до 4-5 дни, в зависимост от инфектиращата доза и имунното състояние на организма. При възрастните грипната инфекция включва широк спектър от прояви на безсимптомна инфекция, до първична вирусна пневмония, която може да завърши фатално.

Въпреки битуващото в общественото пространство мнение за "атипични форми" на грип, клиничната картина на грипа е изключително характерна и стереотипна. Началото е внезапно, с тежко общо състояние, главоболие, втрисане, болки по мускулите и ставите, безапетитие. Основният белег на грипа е рязкото повишаване на температурата до 38-40 градуса. Тя се задържа във високи стойности и от втория или третия ден започва бързо да спада. От втория ден се появяват катаралните симптоми: запушванена носа, изтичане на серозен секрет от носа, кихане, дразнене и неприятно усещане в гърлото. Може да има зачервяване на лигавиците на очите и усилено сълзотечение. Налице е суха дразнеща кашлица. В областта на шията се откриват единични увеличени лимфни възли. При преслушване и рентгенография на белите дробове не се установяват патологични промени. Характерно е, че с понижаване на температурата симптомите от страна на респираторния тракт се задълбочават. Постепенно кашлицата става влажна и продуктивна.

При хора над 65-годишна възраст температурата е повишена в субфебрилни стойности (леко повишени - б.р.), респираторните симптоми са слабо изразени, често се отбелязва замъглено съзнание. След нормализиране на температурата и преминаване на симптомите възстановяването продължава от 1 до 2 седмици с общо неразположение, бърза уморяемост и кашлица.

При децата протичането е сходно с това при възрастните, но се характеризира и с някои особености. Стойностите на температурата обичайно са по-високи и могат да се съпровождат с гърчове. По-висока е честотата на възпаление на средното ухо, круп (вирусна инфекция на дихателните пътища при децата от 3 месеца до 3 години, протичаща с лаеща кашлица, пресипнал или дрезгав глас, шумно, учестено и затруднено дишане и др. б. р.), пневмония и миозит. (Миозитът при деца обхваща мускулите на подбедриците и се изразява в силни болки при ходене.) Грипът предразполага към вторични бактериални пневмонии и обостря предшестваща бронхиална астма. При децата под 3 години са чести диспептичните прояви, като гадене, повръщане, болки в корема. Може да има неколкократни диарийни изхождания.

В кърмаческата възраст заболяването протича с особено високи стойности на температурата, тежко увредено общо състояние при липса на локални признаци и може да завърши фатално.

През втория и третия триместър от бременността е налице повишен риск от фатално завършваща грипна инфекция за плода, тъй като вирусът не е изолиран от него.

Грипният вирус тип В предизвиква същия спектър от заболявания, както грип А, но честотата на тежките и усложнени форми е 4-кратно по-малка. Характерни са гастроинтестиналните прояви - гадене, повръщане, диария и миозит. Инфекцията с грип В протича под формата на малки епидемии и засяга предимно училищната и юношеската възраст.

Грип С протича под формата на спорадични случаи с леко изразени катарални прояви (възпаление на лигавиците на дихателните пътища)

Усложненията на грипа са предимно от страна на белите дробове и по-рядко на нервната система. Те са по-чести при болни в напреднала възраст.

Диагнозата на грипа се поставя въз основа на данни за сезонната заболеваемост, клиничната картина за остро начало с изразен интоксикоционен и последващ катарален синдром. Окончателното поставяне е чрез вирусологични изследвания. В острия период на заболяването (до третия ден) материалите от болни за изследване са фарингеални и/или назални секрети и смивове, както и трахеални или бронхиални аспирати. В тях се доказва наличие наспецифични грипни антигени в рамките на минути и часове. (За изолирането на вируса в кокоши ембриони и клетъчни култури и последваща идентификация са необходими 1 до 2 седмици.) Използват се и различни серологични методи за доказване на антитела към грипния вирус в две последователно взети серумни проби. Диференциалната диагноза се налага на първо място с останалите вирусни остри респираторни заболявания, поради повишената сезонна заболеваемост през студените месеци на годината, наличието на интоксикационни и катарални признаци.

Лечение при неусложнените форми на грип се назначават антипиретици,аналгетици или нестероидни противовъзпалителни препарати.При упорита кашлица се включват противокашлични средства. За лечение на грип А са известни четири противовирусни средства: амантадин, римантадин и инхибиторите на невраминидазата (занамивир, оселтамивир). За да проявят терапевтичното си действие, е необходимо да бъдат назначени в първите 24 до 48 часа от началото на заболяването. Техният терапевтичен ефект включва: по-леко протичане на заболяването, скъсяване продължителността на симптомите, редуциране честотата на усложненията и времетраенето на излъчване навируса. Препаратите могат да се използватза профилактика на грипа при неимунизирани болни по време наепидемия от грип или когато е доказано, че в населението циркулира вирусен щам, който не е включен в съставана грипните ваксини.

Основната профилактична мярка срещу грипа е използването на противогрипните ваксини. Всички те се разработват след изолация и прецизен подбор на циркулиращите в края на сезона грипни A и B вируси, за които се предполага, че ще причинят заболяването през следващия сезон. Ваксините намаляват в по-голяма степен тежестта на заболяването, отколкото честотата на инфекция. От съществено значение е запознаването на обществото и здравния персонал с основните принципи на личната хигиена и опасността за предаване на вируса на грипа: кашляне и кихане, както и чрез контакта на заразени ръце с лигавица. Химиопрофилактиката с противовирусни препарати е с висока ефективност - над 80%.