Лечение на грип! Профилактика при грипна епидемия.

Лечение на грип! Профилактика при грипна епидемия.

Грипът е заболяване, съпътствало човечеството от векове, но той продължава да бъде сериозен медицински и обществен проблем и в наши дни. Може да се изявява под формата на пандемии, епидемии, локални взривове и изолирани случаи. Най-тежките епидемии се причиняват от грипните А вируси. Епидемии от грип възникват почти всяка година, въпреки че тяхната тежест варира значително - разпространението му се ограничава в един квартал, град или държава.

Грипът e остро, самоограничаващо се инфекциозно заболяване, което се причинява от грипните вируси тип А, В и С. В умерената климатична област епидемиите винаги възникват през зимните месеци. Заболяването се проявява с токсикоинфекциозен синдром - рязко влошаване на общото състояние, главоболие, болки зад очните ябълки, болки по мускулите и ставите и остър трахеит, както и с белодробни усложнения, водещи до висока смъртност.

Заразяването се осъществява чрез предаване на вируса със секрети от горните дихателни пътища на инфектирани лица. В началото на инфекцията в секретите на заболелите се концентрират огромни количества вируси, които се излъчват чрез кихане, кашляне или говорене. Само един човек е в състояние да зарази широк кръг от чувствителни индивиди. Това може да доведе до експлозивното и едномоментно начало на заболяването при много хора. Човекът е първичен резервоар и източник на инфекция при грип. Водеща е ролята на въздушно капковия механизъм в затворени пространства, като например публични заведения, транспортни средства и др. Периодът на заразителност при възрастните е 3 до 5 дни след началото на заболяването и до 7 дни при децата.

Основните фактори, които определят риска от заболяване са: ниво то на предшестващия специфичен имунитет и възрастта на заразени те - крайните възрасти са изключително чувствителни към инфекцията. С повишен риск са: хора с подлежащи за болявания на сърдечно-съдовата и дихателната системи, метаболитни болести и особено захарен диабет, злокачествени заболявания, имунодефицитни състояния, бременност и др.

Инкубационният период - времето от заразяването до появата на първите болестни признаци, е от 24 часа до 4-5 дни, в зависимост от инфектиращата доза и имунното състояние на организма. При възрастните грипната инфекция включва широк спектър от прояви на безсимптомна инфекция, до първична вирусна пневмония, която може да завърши фатално.

Въпреки битуващото в общественото пространство мнение за "атипични форми" на грип, клиничната картина на грипа е изключително характерна и стереотипна. Началото е внезапно, с тежко общо състояние, главоболие, втрисане, болки по мускулите и ставите, безапетитие. Основният белег на грипа е рязкото повишаване на температурата до 38-40 градуса. Тя се задържа във високи стойности и от втория или третия ден започва бързо да спада. От втория ден се появяват катаралните симптоми: запушванена носа, изтичане на серозен секрет от носа, кихане, дразнене и неприятно усещане в гърлото. Може да има зачервяване на лигавиците на очите и усилено сълзотечение. Налице е суха дразнеща кашлица. В областта на шията се откриват единични увеличени лимфни възли. При преслушване и рентгенография на белите дробове не се установяват патологични промени. Характерно е, че с понижаване на температурата симптомите от страна на респираторния тракт се задълбочават. Постепенно кашлицата става влажна и продуктивна.

При хора над 65-годишна възраст температурата е повишена в субфебрилни стойности (леко повишени - б.р.), респираторните симптоми са слабо изразени, често се отбелязва замъглено съзнание. След нормализиране на температурата и преминаване на симптомите възстановяването продължава от 1 до 2 седмици с общо неразположение, бърза уморяемост и кашлица.

При децата протичането е сходно с това при възрастните, но се характеризира и с някои особености. Стойностите на температурата обичайно са по-високи и могат да се съпровождат с гърчове. По-висока е честотата на възпаление на средното ухо, круп (вирусна инфекция на дихателните пътища при децата от 3 месеца до 3 години, протичаща с лаеща кашлица, пресипнал или дрезгав глас, шумно, учестено и затруднено дишане и др. б. р.), пневмония и миозит. (Миозитът при деца обхваща мускулите на подбедриците и се изразява в силни болки при ходене.) Грипът предразполага към вторични бактериални пневмонии и обостря предшестваща бронхиална астма. При децата под 3 години са чести диспептичните прояви, като гадене, повръщане, болки в корема. Може да има неколкократни диарийни изхождания.

В кърмаческата възраст заболяването протича с особено високи стойности на температурата, тежко увредено общо състояние при липса на локални признаци и може да завърши фатално.

През втория и третия триместър от бременността е налице повишен риск от фатално завършваща грипна инфекция за плода, тъй като вирусът не е изолиран от него.

Грипният вирус тип В предизвиква същия спектър от заболявания, както грип А, но честотата на тежките и усложнени форми е 4-кратно по-малка. Характерни са гастроинтестиналните прояви - гадене, повръщане, диария и миозит. Инфекцията с грип В протича под формата на малки епидемии и засяга предимно училищната и юношеската възраст.

Грип С протича под формата на спорадични случаи с леко изразени катарални прояви (възпаление на лигавиците на дихателните пътища)

Усложненията на грипа са предимно от страна на белите дробове и по-рядко на нервната система. Те са по-чести при болни в напреднала възраст.

Диагнозата на грипа се поставя въз основа на данни за сезонната заболеваемост, клиничната картина за остро начало с изразен интоксикоционен и последващ катарален синдром. Окончателното поставяне е чрез вирусологични изследвания. В острия период на заболяването (до третия ден) материалите от болни за изследване са фарингеални и/или назални секрети и смивове, както и трахеални или бронхиални аспирати. В тях се доказва наличие наспецифични грипни антигени в рамките на минути и часове. (За изолирането на вируса в кокоши ембриони и клетъчни култури и последваща идентификация са необходими 1 до 2 седмици.) Използват се и различни серологични методи за доказване на антитела към грипния вирус в две последователно взети серумни проби. Диференциалната диагноза се налага на първо място с останалите вирусни остри респираторни заболявания, поради повишената сезонна заболеваемост през студените месеци на годината, наличието на интоксикационни и катарални признаци.

Лечение при неусложнените форми на грип се назначават антипиретици,аналгетици или нестероидни противовъзпалителни препарати.При упорита кашлица се включват противокашлични средства. За лечение на грип А са известни четири противовирусни средства: амантадин, римантадин и инхибиторите на невраминидазата (занамивир, оселтамивир). За да проявят терапевтичното си действие, е необходимо да бъдат назначени в първите 24 до 48 часа от началото на заболяването. Техният терапевтичен ефект включва: по-леко протичане на заболяването, скъсяване продължителността на симптомите, редуциране честотата на усложненията и времетраенето на излъчване навируса. Препаратите могат да се използватза профилактика на грипа при неимунизирани болни по време наепидемия от грип или когато е доказано, че в населението циркулира вирусен щам, който не е включен в съставана грипните ваксини.

Основната профилактична мярка срещу грипа е използването на противогрипните ваксини. Всички те се разработват след изолация и прецизен подбор на циркулиращите в края на сезона грипни A и B вируси, за които се предполага, че ще причинят заболяването през следващия сезон. Ваксините намаляват в по-голяма степен тежестта на заболяването, отколкото честотата на инфекция. От съществено значение е запознаването на обществото и здравния персонал с основните принципи на личната хигиена и опасността за предаване на вируса на грипа: кашляне и кихане, както и чрез контакта на заразени ръце с лигавица. Химиопрофилактиката с противовирусни препарати е с висока ефективност - над 80%.

Здравни теми

Деца

Лечение

Кожа

Стрес

Тийнейджър

Умора

Жени

Депресия

Витамини

Сърце

Имунитет

Любов

Мозък

Рак

Секс

Очи

Родител

Храна

Бебе

Хормони

Работа

Грип

Дете

Зъб

Отношения

Мед

Главоболие

Хранене

Упражнения

Сън

Билки

Зеленчуци

Възпитание

Плодове

Мъж

Рани

Инсулт

Психотерапия

Диабет

Инфаркт

Училище

Имунната система

Пикочен мехур

Семейство

Кръв

Антиоксиданти

Вируси

Кръвно

Сърбеж

Мотивация

Самочувствие

Психика

Възраст

Влагалище

Венци

Болка

Гръбначен стълб

Стави

Страх

Уважение

Лице

Пубертет

Емоция

Инфекции

Зъби

Запек

Око

Повръщане

Масаж

Гръб

Алергия

Температура

Тумор

Стомах

Напрежение

Парене

Стареене

Кал

Кариес

Кашлица

Простата

Крака

Зъбен камък

Спорт

Холестерол

Матка

Гадене

Зъбна плака

Диета

Бъбреци

Кръвно налягане

Компютър

Почивка

Менопауза

Менструация

Бременност

Астма

Целулит

Грижи

Маска

Приятелство

Море

Зелен чай

Зависимост

Диагностика

Гърч

Безплодие

Настинка

Общуване

Кръвоносен съд

Хемороиди

Слънце

Яйчници

Ученик

Зачервяване

Мазнини

Отслабване

Поведение

Самооценка

Безсъние