Понятието "антиейджинг" е въведено при търсене на нови средства и методи за забавяне на стареенето.

За антиейджинг се заговори през 60-те години в САЩ, но първоначално той е тясно свързан с хипи културата. Промяната настъпва едва през 1993 г., когато 12 лекари основават Американската асоциация по антиейджинг медицина. В наши дни в тази организация членуват над 10 000 специалисти от цял свят. В САЩ учението за антиейджинга получава признание на самостоятелно медицинско изследователско направление. Европа възприема, макар и със закъснение, антиейджинг идеите. У нас също десетина експерти се обединиха в Българска асоциация по антиейджинг медицина. За разлика от строго профилираните специалности в медицината, антиейджингът обединява различни дисциплини - от ревматология, кардиология, ендокринология до дерматология и пластична хирургия.

Благодарение на постиженията на медицината средната продължителност на човешкия живот се е увеличила с 25 години само за едно столетие - от 50 г. в началото на ХХ век до 75 г. в края му. Известно е, че съществуват календарна (хронологична) старост и биологична старост, затова мотото на XXI век е "Да добавим живот към годините, а не години към живота" и затова се търси формулата на дълголетието.

Геронтолозите твърдят, че човешкият живот е програмиран така, че да се живее 140 години. Но болестите, генетично обусловени или настъпили в резултат на въздействието, на което е бил подложен човек от нездравословния начин на живот от раждането до края на дните му, скъсяват това жизнено пространство.

Все повече генетици изследват интересните процеси на остаряването и удължаването на живота. Тяхното мнение е, че само една четвърт от закодираната генетична информация отговаря на нашата възраст.

По-нови проучвания твърдят, че са разкрили тайната на дългия живот. Екипът на Паула Себастияни и Томас Пърлс от университета в Бостън съобщава, че са идентифицирани 150 наследствени белези, по които здравите столетници се различават от своите съвременници. Те представиха намерените генетични вариации. Според техните изследвания почти всеки седми човек в света разполага с генна комбинация за дълголетие, само че едва всеки стотен човек наистина може да доживее до дълбока старост. Причините за по-ранната кончина на генетично облагодетелстваните са най - различни.

Всичко, което ежедневно правим, се отразява върху стареенето - в този смисъл сами определяме колко дълго да живеем и колко добре да живеем.

По-нататък в този ред на мисли голяма част от гените, заложени в хромозомите ни, отговарят за младостта. Когато въздействието на замърсената околна среда, на преекспонирането на слънчевата ултравиолетова радиация и нездравословния начин на живот, свързан с тютюнопушенето, злоупотреба с алкохола, лош хранителен режим, с обездвижване и т. н., се комбинират със стресове и депресии, части от хромозомите (наречени таломери) спират да работят. Така те предпазват тялото от пълен крах, но водят и до по-бързо остаряване.

Продължителността на живота е според личната биоетика на човека. А личната биоетика е моралната отговорност, свързана със запазването на собственото здраве. Личната биоетика е повеля в съвременния цивилизован свят. Така че в определен период на живота си човек да осъзнае, че от него самия зависи много да остане не само духът му млад, но и максимално дълго да запази и тялото си в добра форма.

Младите хора не мислят за стареенето. Те се сещат за старостта и творческото дълголетие, когато станат на 50 години, а на 60 години отчаянието вече ги тласка към опити да удължат живота си.

В книгата си големият американски филантроп д-р Върнън Фостър пише, че държим в ръцете си ключа, с който можем да добавим количество и качество в собствения ни живот. Той съветва "да се поеме по-голяма отговорност за личното ни здраве". И призовава: "РЕШЕТЕ ДА ЖИВЕЕТЕ! Не е необходимо да се умира преждевременно или да се прекарват последните 20 години от живота по болници и санаториуми. Постепенно променете стила си на живот."

От края на Втората световна война насам са направени огромни крачки в медицинската наука. Здравеопазването се крепи на три основни стълба: профилактика, лечение и рехабилитация. Ако в началото на ХХ век хората все още умираха от инфекциозни болести, които вече са овладени, в наши дни предизвикателството пред здравеопазването е как да се справи с "епидемията" от дегенеративни заболявания, причинявани главно от стила на живот, който е характерен за съвременния цивилизован свят. Статистиката сочи, че процентът на заболеваемост и смъртност не намалява. Освен това нараства и възрастовата група на над 65-годишните. Този възрастов феномен се прибавя към епидемията от дегенеративни болести, която наблюдаваме в края на XX век и сега в началото на XXI век.

Прост факт е, че високите разходи в здравеопазването могат да бъдат драматично намалени чрез съдействието за промяна на стила на живот. Необходим е процес на обучение и самообучение с цел активно стареене и повишаване на качеството на живот. Необходимо е да се изгради национална програма в тази насока.

Думите "възраст" и "болест" трябва да престанат да се разглеждат като синоними. Загубите на физически сили, намаляването на умствените способности, нарушаването на сърдечната дейност, проблемите на кръвоносните съдове и на ставите не са признаци на старост, а на различни заболявания. Появи се въпросът дали тези проблеми трябва да бъдат лекувани като обикновени заболявания, а не като възрастови промени. И учените отидоха по-далеч, задавайки си въпроса дали възрастовите изменения могат да се предотвратят.

Така в медицината се яви понятието антиейджинг, означаващо забавяне на стареенето.