Откъде произхожда понятието антиейджинг

Дата: 2015-02-20 12:35:00, от: Здравко Здравков
Откъде произхожда понятието антиейджинг
Понятието "антиейджинг" е въведено при търсене на нови средства и методи за забавяне на стареенето.

За антиейджинг се заговори през 60-те години в САЩ, но първоначално той е тясно свързан с хипи културата. Промяната настъпва едва през 1993 г., когато 12 лекари основават Американската асоциация по антиейджинг медицина. В наши дни в тази организация членуват над 10 000 специалисти от цял свят. В САЩ учението за антиейджинга получава признание на самостоятелно медицинско изследователско направление. Европа възприема, макар и със закъснение, антиейджинг идеите. У нас също десетина експерти се обединиха в Българска асоциация по антиейджинг медицина. За разлика от строго профилираните специалности в медицината, антиейджингът обединява различни дисциплини - от ревматология, кардиология, ендокринология до дерматология и пластична хирургия.

Благодарение на постиженията на медицината средната продължителност на човешкия живот се е увеличила с 25 години само за едно столетие - от 50 г. в началото на ХХ век до 75 г. в края му. Известно е, че съществуват календарна (хронологична) старост и биологична старост, затова мотото на XXI век е "Да добавим живот към годините, а не години към живота" и затова се търси формулата на дълголетието.

Геронтолозите твърдят, че човешкият живот е програмиран така, че да се живее 140 години. Но болестите, генетично обусловени или настъпили в резултат на въздействието, на което е бил подложен човек от нездравословния начин на живот от раждането до края на дните му, скъсяват това жизнено пространство.

Все повече генетици изследват интересните процеси на остаряването и удължаването на живота. Тяхното мнение е, че само една четвърт от закодираната генетична информация отговаря на нашата възраст.

По-нови проучвания твърдят, че са разкрили тайната на дългия живот. Екипът на Паула Себастияни и Томас Пърлс от университета в Бостън съобщава, че са идентифицирани 150 наследствени белези, по които здравите столетници се различават от своите съвременници. Те представиха намерените генетични вариации. Според техните изследвания почти всеки седми човек в света разполага с генна комбинация за дълголетие, само че едва всеки стотен човек наистина може да доживее до дълбока старост. Причините за по-ранната кончина на генетично облагодетелстваните са най - различни.

Всичко, което ежедневно правим, се отразява върху стареенето - в този смисъл сами определяме колко дълго да живеем и колко добре да живеем.

По-нататък в този ред на мисли голяма част от гените, заложени в хромозомите ни, отговарят за младостта. Когато въздействието на замърсената околна среда, на преекспонирането на слънчевата ултравиолетова радиация и нездравословния начин на живот, свързан с тютюнопушенето, злоупотреба с алкохола, лош хранителен режим, с обездвижване и т. н., се комбинират със стресове и депресии, части от хромозомите (наречени таломери) спират да работят. Така те предпазват тялото от пълен крах, но водят и до по-бързо остаряване.

Продължителността на живота е според личната биоетика на човека. А личната биоетика е моралната отговорност, свързана със запазването на собственото здраве. Личната биоетика е повеля в съвременния цивилизован свят. Така че в определен период на живота си човек да осъзнае, че от него самия зависи много да остане не само духът му млад, но и максимално дълго да запази и тялото си в добра форма.

Младите хора не мислят за стареенето. Те се сещат за старостта и творческото дълголетие, когато станат на 50 години, а на 60 години отчаянието вече ги тласка към опити да удължат живота си.

В книгата си големият американски филантроп д-р Върнън Фостър пише, че държим в ръцете си ключа, с който можем да добавим количество и качество в собствения ни живот. Той съветва "да се поеме по-голяма отговорност за личното ни здраве". И призовава: "РЕШЕТЕ ДА ЖИВЕЕТЕ! Не е необходимо да се умира преждевременно или да се прекарват последните 20 години от живота по болници и санаториуми. Постепенно променете стила си на живот."

От края на Втората световна война насам са направени огромни крачки в медицинската наука. Здравеопазването се крепи на три основни стълба: профилактика, лечение и рехабилитация. Ако в началото на ХХ век хората все още умираха от инфекциозни болести, които вече са овладени, в наши дни предизвикателството пред здравеопазването е как да се справи с "епидемията" от дегенеративни заболявания, причинявани главно от стила на живот, който е характерен за съвременния цивилизован свят. Статистиката сочи, че процентът на заболеваемост и смъртност не намалява. Освен това нараства и възрастовата група на над 65-годишните. Този възрастов феномен се прибавя към епидемията от дегенеративни болести, която наблюдаваме в края на XX век и сега в началото на XXI век.

Прост факт е, че високите разходи в здравеопазването могат да бъдат драматично намалени чрез съдействието за промяна на стила на живот. Необходим е процес на обучение и самообучение с цел активно стареене и повишаване на качеството на живот. Необходимо е да се изгради национална програма в тази насока.

Думите "възраст" и "болест" трябва да престанат да се разглеждат като синоними. Загубите на физически сили, намаляването на умствените способности, нарушаването на сърдечната дейност, проблемите на кръвоносните съдове и на ставите не са признаци на старост, а на различни заболявания. Появи се въпросът дали тези проблеми трябва да бъдат лекувани като обикновени заболявания, а не като възрастови промени. И учените отидоха по-далеч, задавайки си въпроса дали възрастовите изменения могат да се предотвратят.

Така в медицината се яви понятието антиейджинг, означаващо забавяне на стареенето.

Здравни теми

Деца

Лечение

Кожа

Тийнейджър

Стрес

Умора

Жени

Депресия

Витамини

Любов

Сърце

Рак

Имунитет

Секс

Мозък

Очи

Родител

Храна

Бебе

Работа

Дете

Отношения

Мед

Грип

Хормони

Упражнения

Хранене

Сън

Зъб

Билки

Главоболие

Възпитание

Плодове

Мъж

Рани

Инсулт

Зеленчуци

Инфаркт

Психотерапия

Училище

Семейство

Пикочен мехур

Диабет

Кръв

Имунната система

Вируси

Сърбеж

Антиоксиданти

Мотивация

Кръвно

Психика

Възраст

Влагалище

Болка

Гръбначен стълб

Стави

Уважение

Лице

Пубертет

Инфекции

Зъби

Запек

Око

Повръщане

Масаж

Гръб

Алергия

Стомах

Страх

Температура

Тумор

Напрежение

Парене

Венци

Кал

Кариес

Кашлица

Простата

Самочувствие

Крака

Зъбен камък

Спорт

Матка

Зъбна плака

Стареене

Холестерол

Диета

Емоция

Бъбреци

Компютър

Почивка

Менопауза

Менструация

Бременност

Астма

Целулит

Грижи

Маска

Гадене

Приятелство

Море

Кръвно налягане

Кръвоносен съд

Общуване

Безплодие

Диагностика

Гърч

Зависимост

Хемороиди

Слънце

Яйчници

Ученик

Зачервяване

Безсъние

Бръчки

Болести

Мазнини

Поведение

Самооценка

Рана