Mозъчният инсулт, който е най-честа причина за смърт или тежка инвалидност, се среща предимно при възрастни, но за съжаление и хора в средна и в млада възраст не са пощадени от него. България е на едно отпървите места в света по смъртност от мозъчен инсулт. Заболяването представлява остро и внезапно нарушение на мозъчната дейност. Исхемичният инсулт, който обхваща 80-85% от случаите, възниква при недостатъчен приток на кръв към определени области на мозъка, а хеморагичният - при остър кръвоизлив в него (мозъчен кръвоизлив).

Основни рискови фактори за възникване на инсулт са: артериална хипертония; захарен диабет; стеснение на сънните артерии; повишаване нивата на липидите и на "лошия" холестерол в кръвта; различни сърдечни аритмии предсърдно мъждене и др.; наднормено телесно тегло и затлъстяване; фактори, свързани с начина на живот, като тютюнопушене, злоупотреба с алкохолни напитки, недостатъчна или липсваща физическа активност, нерационално хранене, стрес и др.

Предвестник на мозъчния инсулт е транзиторната исхемична криза, която се проявява с краткотрайни, до 15-минутни нарушения на мозъчните функции - замайване, неориентираност, мравучкания, парези, смущения в говора и усета на лицето, крайниците и други части на тялото. Заболяемостта от исхемични инсулти през зимата е с около 50% повисока, а смъртността с 15%, отколкото през топлия сезон.

Причините са влиянията на определени метеорологични фактори - температура, влажност, атмосферно налягане и др. Смъртността от мозъчен инсулт през зимните месеци се свързва не само с по-ниските температури, но и с по-голямата честота на респираторните инфекции. Ниските температури предизвикват периферна вазоконстрикция (стеснение на кръвоносните съдове) и повишаване на артериалното налягане.

Също така през зимата систолното и диастолното налягане са по-високи, а възрастните болни с артериална хипертония са по-чувствителни към ниските температури. Повишаването на кръвното налягане води до влошаване на мозъчното кръвообращение, от което може да последва мозъчна исхемия. За заболяването значение имат и някои биохимични промени в състава на кръвта. Например стойностите на плазмените концентрации на общия холестерол и на триглицеридите са по-високи през зимата, отколкото през лятото.

Определена роля за повишената честота на исхемичните инсулти през студените месеци се отдава и на промените в хранителния режим. Недостатъчната консумация на плодове и зеленчуци води до понижаване нивото на антиоксидантите с последващо повишаване на оксидативния "стрес". Несистемната физическа активност, както и склонността към злоупотреба с алкохолни напитки и мазни храни през зимните месеци също допринасят за възникването на мозъчен инсулт.