Как се диагностицира болестта на Паркинсон
При поставяне на диагнозата Паркинсонова болест се вземат предвид анамнезата и неврологичното изследване. В анамнезата влизат сведения за близки роднини с това заболяване и приемането на медикаменти, които могат да симулират Паркинсонова клинична кар ...
Правила за избор на очила с диоптър
Към стъклата може да се добавят различни покрития - антирефлексно, твърдо и устойчиво на надраскване, ултравиолетово. ...
Cезонът на отравянията с диворастящи гъби е от май до ноември, като пиковият му период обхваща юли, август и септември. Най-отровната диворастяща гъба в България е зелената мухоморка, двойник на ядливата полска и ливадна печурка. Грешките най-често се дължат на факта, че зелената мухоморка има бял вариант и при младите форми чадърчето на гъбата не е отворено и не може да се види цветът на ламелите.
Отравянията обикновено протичат много тежко. Засегнати са най-вече функциите на черния дроб. Смъртността е много висока - между 50 и 90% от заболелите. Затрудненията в диагнозата, а оттам и в лечението се дължат на дългия латентен период. Между консумацията и първите клинични прояви, като повръщане и разстройство, минават от 8 до 72 часа. Лечението е комплексно, продължително и много скъпо.
Оцелелите обаче остават с трайни чернодробни увреждания. Известни са случаи на тежки и дори фатални отравяния с гъби, събирани и продавани от "професионални познавачи", които също вече са получавали лекарска помощ. При съмнение за отравяне съветвам да се приеме медицински въглен с повече вода и незабавно да се потърси специализирана токсикологична помощ.
Култивираните гъби, предлагани на пазара, могат да причинят гадене, повръщане и разстройство при страдащи от гастрити, язви и колити заради съдържанието на груба целулоза и смолисти вещества. Тези симптоми не са признак на отравяне, а на дразненето, което предизвиква по-грубата и трудносмилаема храна.
