Човешкият организъм е изложен непрекъснато  на  въздействието на редица негативни фактори на външната  среда:  бактериални и вирусни инфекции,  ултравиолетови лъчи, радиация, пестициди, азбест, лекарствени средства... Вследствие на това молекулният кислород се трансформира  във  високо-реактивни метаболити- т. нар. свободни радикали. Всъщност те представляват  страничен продукт, който се образува при защита на организма от най-различни вътрешни и външни фактори.

Биологичното действие на свободните радикали  се  свежда  до увреждане на клетъчните мембрани и като последица от това – нарушен пермеабилитет (пропускливост) и промени в биоелектричния им  потенциал.  Редица заболявания, като исхемичната болест на сърцето,  хипертонията, диабетът,  атеросклерозата и пр., както и тъканната  трансплантация и др. нарушават баланса между образуването на свободни радикали  и  защитните механизми на организма, в  резултат  на  което възниква т. нар. оксидантитивен стрес. Защитните  механизми  срещу свободните радикали невинаги са достатъчно ефективни,  особено  в случаите  на  ускорено образуване на свободни радикали. В резултат на това несъответствие окислителните процеси са нарушени и в клетъчната среда настъпват дегенеративни изменения, включително малигнизация  на  клетките (превръщането им в злокачествени)  и  множество други патологични отклонения.

Изследванията установяват, че процесът на прогресивно увеличение на свободните радикали може да бъде спрян и да се предотврати по-нататъшното увреждане на тъканите. За тази цел са създадени нови лекарствени средства, предимно от природен произход, с висока фармакологична активности практически без странични ефекти. Тези био-продукти  се  оказват фактически  антагонисти на свободните радикали и са известни под названието  антиоксиданти. Доказано е, че, приети дори в минимални дози, те стимулират ензимните процеси и защитните механизми на организма и пречат на увреждането на тъканите и клетките.

Антиоксидантите намаляват  до  минимум образуването  на  свободни  радикали  и  частично възстановяват увредените  от  тях клетки. Но те не са в състояние напълно да елиминират от организма свободните радикали и да предотвратят тяхното по-нататъшно образуване. Когато свободните радикали в тъканите и клетките надвишават   капацитета на  антиоксидантната защита, организмът изпада  в  състояние  на стрес (оксидантен стрес) – патогенетичен фактор за възникването на много и различни заболявания, като повечето от тях са с голямото социално значение. Може да се приеме без преувеличение, че както преди един век внедряването  на  витамините предизвика революция в медицината, така днес такова значение имат антиоксидантите.

В последните години са създадени голям брой антиоксиданти с почти еднакъв състав, в който участват  бета-каротин, витамин С, витамин Е, фолиева киселина (В9) , селен и цинк. Най-голяма популярност придоби  коензим  Q-10 (убихинон) - особен вид витамин,  създаден  от японски изследователи. Той участва в производството  на  енергия  в клетките,  необходима за  осъществяване  на собствените им функции, и неутрализира действието на свободните радикали. Коензим Q-10 не е стимулант, а незаменима част в енергетичните процеси в организма. Той увеличава работоспособността и подобрява  общото състояние на организма, въздейства   благоприятно върху различните органи и системи.

Бета-каротинът е естествен  предшественик на витамин А. В процеса на храносмилането в тънките черва бета-каротинът се превръща във витамин А - един от мощните антиоксиданти с благоприятно въздействие върху кожата зрението и лигавиците.Той  неутрализира  излишните свободни радикали – една от основните причини за ранно стареене на клетките и за боледуване.

Селенът е факторът, който забавя процесите на стареенето на клетките, неутрализира действието  на някои канцерогени и може да предпазва от определен вид тумори. Този антиоксидант защитава черния дроб от радиацията, модулира активността на имунната система, забавя процесите на атероматозата.  Селенът влияе благоприятно на процесите на детоксикацията  на  организма от  вредни  вещества, включително от тежки метали.

Витамин С - аскорбиновата киселина, укрепва имунната система и засилва устойчивостта на организма спрямо респираторните инфекции. Недостигът му води до появата на скорбут. Витамин С активира ензима,  който  подпомага синтеза на интерферона, ускорява регенерацията на тъканите (кожа, кости), както и надбъбречните хормони. В съчетание с фолиевата киселина и витамин В12 стимулира  производството на еритроцити в кръвта.

Витамин Е подобрява работата на сърцето, укрепва имунната система, стимулира производството  на  тестостерони, засилва половата способност, стимулира инсулиновата секреция.

Цинкът е много важен микроелемент с уникално действие. Той регулира циркулацията на витамин  А  в  клетките, контролира метаболитните процеси и ензимната  система.  Едни  от най-важните  свойства на цинка са следните: стимулира синтеза на инсулин и поддържа нормалната функция на простатата и стерилитета, забавя стареенето - особено в комбинация с магнезий, и ускорява растежа на организма. Недоимъкът му води до намаляване на защитните сили на организма и до мускулна атрофия.

Фолиева киселина (витамин  В9)  предпазва плода от вътреутробно увреждане. Тя е незаменим фактор за производство на ДНК, необходима е за бързия клетъчен растеж,  както  и  за производството на еритроцити. Влияе благоприятно при синдром на хроничната умора, депресия, хроничен алкохолизъм и чернодробна недостатъчност. На настоящият етап от съществено значение е съществуващите и утвърдени антиоксиданти да бъдат масово и системно  употребявани, още повече че те практически са без странични действия. Няма съмнение, че в различни растителни видове  и  животински тъкани се синтезират неизучени  субстанции, играещи ролята на антиоксиданти, които ще добият  необходимата популярност и практическо приложение.