Едни от първите Кокиче (Galanthus nivalis L.)
То е предвестник на пролетта, цъфти най-рано - още в края на февруари и началото на март. Съдържа биологично активни вещества - алкалоиди (галантамин, ликорин, тацетин, нивалидин и др.), глюкозиди, танини и т.н. Изолираният от цветовете на кокичето алкалоид галантамин притежава антихолинестеразно действие - понижава активността на ензима холинестераза, който от своя страна разгражда медиатора (посредника) ацетилхолин, в резултат на което засилва провеждането на нервните импулси. Това предизвиква повишен тонус на скелетната и гладката мускулатура, усилва се чревната перисталтика, понижава се кръвното налягане, подобрява се двигателната активност. Галантаминът (нивалинът) се прилага при състояния на прекаран полиомиелит (детски паралич), прогресивна мускулна дистрофия, церебрална парализа, болестта на Алцхаймер, импотентност, като антидот на морфина и т.н.

Трицветна теменуга (Viola tricolor L.) />Използва се надземната част, брана по време на цъфтежа - през март-април. Билката е богата на биологично активни вещества като: алкалоиди (виолин), етерично масло, сапонини, слузни вещества, витамин С, минерали и други.
Основното ие е отхрачващото, на второ място е диуретичното. Има слаб лаксативен ефект. Дейст-ва антисептично. Прилага се при остър и хроничен бронхит, коклюш, атеросклероза, начална хипертония, подагра, кожни заболявания, вкл. тумори. Подобрява застойните явления (отоци). В по-големи дози билката може да предизвика гадене, повръщане. Не се препоръчва на бременни и кърмачки.

Момина сълза (Convallaria majalis L.)
Медицинско приложение имат цветовете и по-рядко листата. Билката съдържа сърдечни гликозиди (конвалатоксин, конвалозид, валеротоксин), етерично масло, флавоноиди, органични киселини и др. Притежава кардиотонично действие - засилва съкращенията на сърдечния мускул, регулира сърдечната честота, увеличава диурезата. Оказва нервно-успокоително действие.
Момината сълза се използва при хронична сърдечна недостатъчност, нарушен сърдечен ритъм (аритмия), сърдечна невроза, критическа възраст, тиреотоксикоза, епилепсия.

Глухарче (Taraxacum officinale Web.)
Лечебно действие има цялото растение заедно с коренището. Всички части на глухарчето съдържат тритерпени (тараксакол), стероли, гликозиди, инулин, каротиноиди, вит.В1, В2, С, провитамин А, сапонини, органични киселини и други. Билката оказва жлъчкогонно и жлъчкотворно действие, има общо тонизиращ ефект, увеличава диурезата, възбужда апетита, подобрява обмяната на веществата, понижава холестерола и кръвната захар. Прилага се при жлъчнокаменна и бъбречнокаменна болест, хронична холецистопатия, хроничен запек, затлъстяване, пролетна умора и т.н. Не е подходяща употребата на билката при сърдечна и бъбречна недостатъчност, гноен холецис-тит, запушване на жлъчните пътища.

Иглика (Primula officinalis L.)
Лечебната билка с жълти цветове цъфти през ранна пролет из градини и гористи места. За медицински цели се използват корените и по-рядко цветовете и листата. Съдържат сапонини, гликозиди, ензими, флавоноиди, танини и др. Игликата притежава отхрачващо действие, дължащо се на сапонините. Едновременно с това оказва обезболяващ и диуретичен ефект. В последно време цветовете се използват като хипно-седативно средство. Прилага се при остри и хронични бронхити, астма, невротично безсъние, мигрена и други.

Люляк (Syringa vulgaris L.)
За лечение се използват цветовете и листата, брани по време на цъфтеж. Те съдържат етерично масло (фарнезол), алкалоиди, гликозиди, органични киселини, витамин С, багрила и други. Цветовете оказват температуропонижаващо действие, възбуждат апетита. Предизвикват силно изпотяване. Възбуждат стомашната секреция. Регулират нередовната менструация. Екстракти от цветовете на люляка се прилагат при простуда с треска, малария, безапетитие с недостиг на стомашни киселини, нередовна менструация. При предозиране се наблюдават гадене, повръщане, диарии, вкл. кръв в изпражненията. Влошава се сърдечната дейност с появата на ритъмни разстройства. Не се разрешава употребата от бременни и кърмачки и от деца под 16-годишна възраст.

Червен божур (Раeonia peregrina Mill.)
С медицинско значение са венечните листа, отчасти корените, които съдържат алкалоида перегринин, пеоново масло, танини, антоцианови багрила, глутамин и др. Екстрактите от билката действат успокояващо и обезболяващо, леко понижават кръвното налягане, забавят сърдечната дейност, подобряват съня и улесняват настъпването му, облекчават дишането и успокояват кашлицата. Имат и антиспастично и антиконвулсивно действие. Екстракти от божура се прилагат при епилепсия, еклампсия (припадъци при раждане), астматични пристъпи, коклюш, паркинсонизъм, хипертония, невротично безсъние, хистерия, подагра, бъбречна криза и др. Не се препоръчва на деца до 14 г., бременни и кърмачки, а също и на болни от тромбофлебит.

Лазаркиня (Asperula odorata L.)
С лечебна цел се използва цялата дрога. Билката съдържа кумаринови гликозиди със специфична миризма, етерично масло, горчиви вещества, вит.С и др. Основното действие на дрогата е отхрачващото. Макар и по-слабо, лазаркинята притежава диуретично и обезболяващо действие. Засилва дейността на сърцето, леко понижава кръвното налягане. Улеснява изхвърлянето на храчките. Намалява съсирването на кръвта. Избистря урината благодарение на кумарините. Влияе лечебно на спазмите на уринарния тракт. Намира широко приложение при жлъчни и бъбречни конкременти (камъни), хроничен спастичен колит, сърдечна невроза, цистопиелит, гнойни инфекции на кожата. Подобрява и удължава съня. Билката не трябва да се приема едновременно с противосъсирващи кръвта средства, психотропни и диуретични препарати. Не се препоръчва на деца под 16 години, на бременни и кърмачки. Противопоказано е прилагането илептици.