Kлимактериумът е естествен период от живота на всяка жена. Това е преходен етап, свързващ плодоносната възраст с неизбежната старост. Самият климактеричен период протича в три фази. Предменопаузата е фаза, през която започва постепенно намаляване на яйчниковата дейност. Тя продължава няколко години.

Първоначално, през втората половина на цикъла, количеството на един от яйчниковите хормони прогестерона - е недостатъчно. По-късно спира и отделянето на годна за оплождане яйцеклетка, като през целия цикъл се отделят само един вид яйчникови хормони - естрогените. Проблемите, възникващи пред жената през тази фаза на климактериума, са свързани главно с нарушения в менструалния цикъл.

Отделянето от яйчниците само на естрогени предизвиква силно и неправилно разрастване на маточните лигавици (ендометриума). Най-често след забавяне на очакваната менструация настъпва обилно и продължително маточно кръвотечение. Това са т. нар. "функционални" маточни кръвотечения, дължащи се на неправилна яйчникова дейност. Консултацията с гинеколога е неизбежна, като в тази възраст преустановяването на кръвотечението и точното му диагностициране се извършват най-често чрез кюртаж.

След получаването на резултата се провежда профилактично хормонално лечение. Менопаузата е фазата на последното маточно кървене, предизвикано от нормално произведените в яйчниците хормони, след което в продължение на една година липсва менструален цикъл. Непосредствената причина за приключването на менструалната функция е дълбокото изтощаване на ендокринната функция на яйчниците. Това окончателно бележи и края на възможностите за забременяване. При около половината от жените менопаузата настъпва на около 50-51 годишна възраст.

След менопаузата (постменопаузата) е последната фаза на климактеричния период, през която настъпва пълното или почти пълното угасване на яйчниковата дейност. Тя продължава няколко години. Настъпването и протичането на климактериума е свързано с наследствено-конституционални особености, социално-поведенчески фактори и намесата на човека. Пример за първите е фактът, че шансът на дъщерите да наследят от майките си този "календар" надхвърля 50%, а близначките, при сродни условия на живот, достигат менопаузата на една и съща възраст. Най-прост пример за ролята на поведенческите фактори е тютюнопушенето.

Пушачките "постигат" своята менопауза по-рано, като броят на изпушените цигари изглежда решаващ. С една година по-рано настъпва менопаузата при пушещите над 20 цигари дневно, с две години по-рано - за тези, които пушат над 35 цигари на ден. Стресът и недохранването също са важни фактори. Оперативното или лъчево "изключване" на яйчниковата функция преди настъпването на естествената менопауза се означава като посткастрационен синдром и е типичен пример за намесата на човека.

За съжаление преждевременната яйчникова недостатъчност не е толкова рядко срещано явление и може да засегне до 3-5 % от женската популация. Генетичните причини са най-честите. Значение имат наследствените фактори, а роля на съпътстващи причини играят стресът, недохранването, хроничните интоксикации (пушене, алкохолизъм и др.).

Лъчелечението води до яйчникова недостатъчност, като ефектът на радиацията зависи от дозата и възрастта. В рамките на две седмици след облъчването половите хормони започват да спадат. Химиотерапията може да бъде силно токсична за яйчниците, като подобно на лъчелечението увреждащата доза е по-ниска с увеличаването на възрастта. Подобно могат да въздействат и тежки, предимно хронични възпалителни изменения в яйчниците. От съвременна гледна точка, изучавайки процесите на стареене, на преждевременното прекратяване на яйчниковата функция трябва да се гледа като на нежелателно биологично явление. Вариант на преждевременната менопауза е хирургичната менопауза.

Тя възниква след оперативно отстраняване на яйчниците при гинекологични заболявания при полово зряла жена. Обикновено тук симптомите настъпват остро и са по-тежко изразени. Наблюдават се вегетативно-съдови явления, нервно-психически симптоми и различни ендокринно-обменни нарушения. Симптомите възникват две три седмици след операцията. Промени със сериозни здравни последствия след кастрацията са хипертонията, затлъстяването и по-ранното настъпване на други сърдечни заболявания.

Честотата на сърдечно-съдовите заболявания при оперираните, но нелекувани хормонално жени е значимо по-висока в сравнение с тези, при които менопаузата е настъпила по естествен път. Съществува генетично и наследствено обусловена ранна менопауза, чието настъпване не е възможно да бъде предотвратено. Тук е мястото на хормоналната заместителна терапия. Тя коригира всички съпътстващи нарушения, причинени от рано настъпилата менопауза. В периода на климактериума от важно значение са профилактичните прегледи. Жената трябва да посещава гинеколога си два пъти годишно.

Прояви и последствия климактериумът

Различаваме краткосрочни, средно и дългосрочни прояви и последствия на климактериума. Краткосрочните прояви са пременопаузалните (функционални) маточни кръвотечения, невровегетативните оплаквания и невропсихичните смущения. Най-често са проявени невровегетативните (например "топлите вълни" и др.), които се срещат при 75-80 процeнта от жените с максимална продължителност до 5 години.

При средносрочните изяви измененията са предимно в пикочно-половата система и се изразяват в атрофични промени с различна клинична картина. Тук поставяме и атрофичните изменения в кожата - известно е, че всяка година кожата на постменопаузалната жена губи 2 процeнта от колагена си поради липсата на естрогени. Към дългосрочните последствия поставяме остеопорозата и дължащите се на нея остеопоротични фрактури, което е едно социалнозначимо заболяване. Не трябва да забравяме и атеросклеротичния процес. След менопаузата поради липсата на протективните хормони-естрогените, настъпват неблагоприятни изменения в мастната обмяна с краен резултат атеросклеротични процеси и сърдечно-съдови заболявания.