Бъдещите майки трябва много да внимават с употребата на лекарства, предвид на страничните им ефекти. Това важи особено за първите три месеца от бременността, когато се оформя плодът. Трябва да се знае, че всички лекарства, които циркулират в кръвта на бременната, преминават през плацентата в плода, особено през първите 4 седмици, когато плацентата не е напълно оформена. Те оказват неблагоприятно въздействие върху клетките на плода и често причиняват едно или друго отклонение от нормалното му развитие.

Това се дължи на повисоката чувствителност на клетките на ембриона спрямо различните фармакологични агенти. И докато за организма на майката определена доза от даден медикамент е почти безопасна, то за развиващия се плод се оказва токсична. Практиката показва, че не са редки случаите на неконтролирана употреба на лекарства, дори при незначителен повод. Особено опасни са случаите, в които се правят неуспешни опити за аборт.

Медицината е доказала, че най-критични за плода са 33-45 ия ден от последната менструация. Именно през този период е възможно да се засегнат жизненоважни центрове в главния мозък, както и да се увреди сърдечно-съдовата система. В покъсните месеци пак има риск от неблагоприятни въздействия на лекарствата, но те са свързани с развитието на малформации. Почти всички антибиотици в една или в друга степен причиняват малформации, ако се вземат през първите три месеци от бременността. Единствено тези от групата на бета-лактамите (пеницилините) могат да се прилагат с относително по-малък риск за плода.

Аминогликозидните антибиотици (гентамицин, стрептомицин, неомицин, амикацин, тубоцин и др.) се характеризират с тежки увреждания на жизненоважни органи. Така например стрептомицинът причинява увреждане на слуховия апарат с последваща глухота. Гентамицинът, дори когато се приема в минимални дози, уврежда бъбреците. Той се екскретира доста бавно от организма и трябва да се избягва прилагането му.

Някои цефалоспорини също упражняват тератогенен ефект (вредно влияние на определени вещества върху развитието на човешкия зародиш). Тетрациклините пък след попадане в организма се фиксират трайно в костната система и причиняват аномалии в растежа на зъбите - никнат бавно, пожълтяват и се рушат. Регистриран е случай на липса на една млечна жлеза у момиче, чиято майка е употребявала тетрациклин през първите три месеца на бременността.

Хлорнитромицинът (хлорамфеникол) също не трябва да се употребява през първите месеци поради опасност от развитие на тежка жълтеница у новородените. А еритромицинът и неговите производни крият риск от токсично въздействие върху черния дроб на плода. Самолечението носи големи опасности за бременните жени, особено в началните месеци на бременността, когато се оформят всички органи на плода. Те не бива да употребяват каквито и да било медикаменти без консултация с лекар.