Xерпес симплекс (обикновен херпес) е заболяване, познато от дълбока древност. То е описано за първи път от античния историк Херодот (484-425 г. пр. н.е). В превод от гръцки "херпес" означава "лазя", "пълзя". Заболяването, което е силно разпространено, може да протече под много разнообразни форми, но най-често се изявява като белезникави и болезнени мехурчета по кожата и лигавиците.

Херпес симплекс условно се дели на два типа - лабиален, който засяга тялото от кръста нагоре (причинява го херпесен вирус първи тип), и генитален, разпространен от кръста надолу и предизвикан от херпесен вирус втори тип. Лабиалният херпес се среща не само по устните. Той може да порази и устната кухина, да засегне небцето и лигавицата. Също така се появява и по бузите, езика, венците. Херпес първи тип понякога довежда до орофарингит, гингивостоматит (възпаление на лигавицата на устата и венците) и дори може да причини тежки увреждания на нервната система.

В 90% от случаите на херпесен енцефалит, опасно заболяване с висок процент смъртност, причинител е вирусът херпес симплекс I тип. И двата вируса, но особено първи тип, са много широко разпространени. До 5-6-годишна възраст поне 90% отхората са се срещали с причинителя от първи тип. Това се доказва с наличието на антитела при изследване на кръвта, което е сигнал, че човек вече е преболедувал някога от херпес.

При втория тип разпространението е по-малко, защото предаването му става главно по полов път и на практика се среща при сексуално зрели хора. Напоследък обаче заради ниската сексуална култура и безразборните полови контакти се увеличава броят на пациентите с генитален херпес. Заболяването засяга не само пениса и влагалището, а и седалищните части, бедрата. Вирусът от първи тип се разпространява чрез слюнка, при тесни контакти, като например целувка.

Заразата може да се лепне и при ползване на хавлиени кърпи от различни хора. По въздушно-капков път също може да се пренесе инфекцията. Ако имате раничка и я разчешете, вирусите светкавично бързо се разнасят от въздуха. При първата среща на организма с вируса се образуват антитела. Но за разлика от другите вируси, в този случай антителата не могат да "гарантират", че втори път човек няма да заболее.

Веднъж влязъл в организма, вирусният херпес остава завинаги в него. Той преминава в латентна форма и се настанява в невроните. Затова антителата, които циркулират в кръвта, не могат пряко да му повлияят. Обикновено вирусът се прикрепя в подкожни нерви, близо до мястото, където се е проявил първия път, и много лесно пробива кожата. Всъщност той може никога да не се появи втори път, но е възможно и доста често да избива.

Науката все още не е обяснила защо при някои хора има много рецидиви, а при други липсват. Факторите, които влияят върху херпеса, са най-различни. Например лабиалният много често излиза след грип, като следствие от повишената температура. Това става и при емоционални и физически стресове, при потисната и недобре действаща имунна система - антителата са малко и не могат да преборят вируса.

Рецидиви се получават и при излагане на слънце за дълго време, при замърсяване на околната среда. От херпес често страдат болни от рак и СПИН, чиято имунна система е доста слаба. Гениталният херпес е много опасен, ако от него страда бременна жена. Заразата се предава от майка на дете, в случай че херпесът е активен. Най-често това става при първичен херпес, т.е когато жената за първи път се е срещнала със заболяването.

Специалистът откроява три начина за предаване на заразата от болната майка на бебето. Първият е по време на бременност, когато вирусът чрез плацентата преминава към ембриона. По този вертикален път, както се нарича в медицината, се инфектират 5% от бебетата. 85% от случаите на заразяване стават по време на раждане - при преминаване на плода през шийката на матката и влагалището. В около 10% херпес симплекс се предава в първите месеци от живота на бебето, когато имунната му система е силно недоразвита. Когато заразяването стане по време на раждане, болестта може да увреди нервната система на бебето, очите, бъбреците, далака, черния дроб. Не са редки и случаите на фатален изход.

Лечение на херпес симплекс

Клише е, че профилактиката е най-доброто лечение, но при херпес симплекс това важи с пълна сила. За да се предпазите от заболяването, задължително трябва да поддържате висока лична хигиена. Медицината все още не е открила начин как да унищожи или да "обезвреди" вируса, ако той вече е попаднал в организма.

Лечението се изразява в смекчаване на проявите на самото заболяване. Използват се различни препарати, които показват добро противодействие. Ацикловир е най-популярният медикамент. Той се среща под формата на таблетки, гел, а може да се прилага и венозно. Лекарството атакува генома на вируса, като блокира неговото размножаване. Зовиракс е идентичен на ацикловири действа по същия начин. На пазара се предлагат и валацикловир (с търговско название валтрекс), фамфир и фамцикловир, който е предшественик на ацикловира. Те имат добро противодействие и се ползват от години. Най-ефикасно е, ако се приложат в началото на оплакванията.

Появата на херпес симплекс България

Принципно вирусите не се лекуват с антибиотици, но са правени и такива опити. У нас проф. Стефан Дундаров, дългогодишен шеф на лаборатория "Херпесни вируси", проф. Андонов и доц. Гущеров от СУ успяха да изолират различни щамове на вируса. След много проучвания те създадоха един добър антибиотик, наречен пандавир, който доскоро се произвеждаше и продаваше в България. За съжаление по икономически причини спряха производството му. От 1975 г. до 2002 г. у нас се произвежда и първата в света ваксина срещу първи и втори типна херпес симплекс.

Тя е дело на същия екип учени. В продължение на 25 години проф. Дундаров стриктно водил картотека на всички ваксинирани. Беше записал поименно над 20 000 души, които много съвестно всяка година се обаждаха, за да кажат дали през този период са имали рецидиви и колко . За ваксиниране проф. Дундаров подбирал хора, на които им излиза херпес поне 12 пъти годишно, а общата продължителност на заболяването е повече от 60 дни.

Той установил, че при 85% от случаите рецидивите намаляват до 4 в година, а при 15% херпесни рецидиви изобщо нямало. В момента няколко мощни световни фармацевтични фирми работят упорито върху създаването на ваксина. Все още обаче няма лицензирана такава, която успешно да се прилага срещу първи или втори тип. За сега американските учени са най-напред в разработките си на ваксина срещу гениталния херпес. Следват ги колегите им от Великобритания и Германия. Дори и скоро да създадат желания препарат, трябва да минат поне 10 години, за да се изпита клинично и да се пусне на пазара.