Как се диагностицира болестта на Паркинсон
При поставяне на диагнозата Паркинсонова болест се вземат предвид анамнезата и неврологичното изследване. В анамнезата влизат сведения за близки роднини с това заболяване и приемането на медикаменти, които могат да симулират Паркинсонова клинична кар ...
Световната здравна организация дефинира атеросклерозата като "варираща комбинация от промени във вътрешния слой на артериите, които се изразяват в натрупване на липиди, въглехидрати, кръв и кръвни продукти, съединителна тъкан и калциеви отлагания, и са съпроводени от промени на средния съдов слой на артериалната стена". Структурните нарушения в съдовата стена на големите и средните артерии не позволяват на артериите да функционират нормално.
Развитието на атеросклерозата е бавен процес, който продължава с години,
като в първоначалния стадий е налице само повърхностно засягане на вътрешната обвивка на съда. По-късно цялостно се нарушава структурата на съдовата стена със стесняване на отвора.
За клиничните прояви на атеросклерозата има значение не само степента на стеснение на артериалния съд, но и характеристиката на атеросклеротичната плака. Различават се стабилни и нестабилни плаки. Най-общо една плака се състои от липидно ядро и фиброзна (съединителнотъканна) обвивка. Колкото по-голямо е ядрото и по-малко съединителнотъканното му покритие, толкова по-нестабилна е плаката. Такава плака, независимо от размерите си, би могла да руптурира, т.е. да се "разкъса". На мястото на разрушената плака се активират процеси на кръвосъсирване, които довеждат до остро запушване на съда. От друга страна, части от теросклеротична плака могат да бъдат откъснати и отнесени с кръвния ток, като предизвикат запушване на съд в по периферен край, където отворът му е по-тесен.
