Болестта бронхиална астма е все по-често срещана, особено при лица, прекарали белодробни заболявания, както и при работещите в атмосфера, наситена с химически препарати, прах, влага. От нея страдат повече жените, а напоследък зачестяват и случаите сред децата и юношите.

Бронхиалната астма се характеризира с повишена чувствителност на трахеята и бронхите към различни дразнители, което води до стеснение на дихателните пътища. Най-често тя възниква при проникването през дихателните пътища на определени вещества, наречени алергени, които предизвикват образуването на антитела. При повторно попадане в организма алергенът се свързва със съответното антитяло в кръвта или клетките около капилярите на белодробните съдове. При някои по-чувствителни лица при това свързване се получава разширение на кръвоносните съдове, спазъм на бронхите, съпроводени със затруднено дишане (особено издишването), което е най-характерното за бронхиалната астма.

Алергените имат органичен и неорганичен произход. Те попадат в организма по различен начин. Най-честите алергени, които попадат в дихателните пътища, са: домашен прах, тютюнев дим, брашно, тичинков прашец, въглищин прах, различни химикали, парфюми и други. На второ място по значимост са различните видове бактерии и вируси, които при благоприятни условия причиняват възпалителни процеси - грип, бронхопневмонии. Съществуват мнения, че именно те стоят в основата на възникването и развитието на астматичното състояние. Не на последно място по значимост заемат алергените, проникващи в организма посредством храната: яйца, мляко и млечни продукти, риба, раци, месо, варива, плодове, зеленчуци, билки и други. Алергените могат да проникнат през кожата при ужилване или ухапване от насекоми, чрез инжекции, при използване на мехлеми, козметика и други.

Предполага се, че алергичните реакции се явяват у лица с вродено предразположение.

За възникването на алергични реакции и по-специално на астматични пристъпи роля играят и климатичните условия и метеорологичните фактори. Като провокиращ фактор на алергичния пристъп не се изключват и някои емоционални преживявания като стрес, уплаха, гняв, тревога.

Основните прояви на бронхиалната астма са пристъпи на кашлица със задух (мъчително издишване).

Обикновено пристъпите възникват внезапно, по-често нощем и продължават 1-2 часа. Лицето на болния е бледо, понякога синкаво, подпухнало, с уплашен вид. Състоянието му се облекчава при навеждане напред, като ръцете се опират върху коленете. Дишането е на редки интервали - 8-10 в минута, като се чуват от разстояние "свирене" и хъркане. Кашлица се появява в края на пристъпа с изхрачване на обилно количество пенести храчки. Понякога се наблюдава общо неразположение, втрисане, висока температура, което е израз на вторична инфекция. Най-тежки са често повтарящите се един след друг пристъпи, наричани астматичен статус.

Бронхиалната астма причинява различни и тежки усложнения върху дихателната и сърдечно-съдовата система. Ето защо се налага нейното своевременно и комплексно лечение: хигиенно-диетичен режим, климатолечение, таласотерапия, физиотерапия, медикаментозна терапия и фитотерапия. Лечението и особено профилактиката на бронхиалната астма изискват твърде продължителен период.

Трябва да се има предвид, че медикаментозното лечение е съпроводено с различни и в някои случаи сериозни странични ефекти. Ето защо извън пристъпите е целесъобразно да се провежда фитотерапия, която дава забележителни резултати като разрежда пристъпите и тяхната интензивност отслабва.

Използваните лечебни растения предимно с профилактична цел, са твърде много. Ето защо предлагам най-популярната и добила широко практическо приложение билкова комбинация.

Рецепта

Листа от жиловлек - 60 г, листа от подбел -30 г, стръкове от лопен - 40 г, стръкове от великденче - 40 г, листа от коприва- 40 г, листа от медуница - 40 г, плодове от анасон - 40 г, исландски лишей - 30 г, сладък корен - 30 г. Билките се смесват. Две супени лъжици от сместа се запарват и варят в 600 мл вода около 5 минути. След като отварата изстине се прецежда и се пие подсладена с мед по 1 кафеена чаша преди хранене 3 пъти на ден в продължение на 3-6 седмици. След почивка от 2 месеца курсът може да се повтори.