Aнестезията, която на популярен език хората наричат упойка, е временно, пълно или частично изключване на сетивността на определена част от тялото със или без загуба на съзнанието под влиянието на определени медикаменти. Целтае да се извършват различни диагностични или оперативни намеси без болка.

Тази лекарска намеса върху човешкото тяло има няколко разновидности. Общата анестезия протича с пълно отнемане на съзнанието и с цялостно обезболяване на пациента. При по-тежките хирургически интервенции се преминава към апаратна вентилация, т.е. дишането се поема от машина.

Има и случаи, в които това не се налага. При регионалната анестезия се обезболява само част от тялото. Това дава възможност на хирурга да извърши оперативната намеса, докато пациентът е в съзнание. При нужда болният може да бъде седиран (приспан) с венозен или с инхалационен анестетик, за да не запомни случващото се. При т.нар. блокове се прави обезболяване на малък участък от тялото - крак, ръка, пръст и т.н. Анестезията действа само върху отделни нерви или върху снопове от нерви.

При всяка планова операция е задължителна предоперативната анестезиологична консултация. (В спешните случаи има определен нормативен ред, по който се процедира, като се осигурява пълна безопасност и сигурност на пациента.) По време на разговора между анестезиолога и болния специалистът обяснява на достъпен език какво, как и защо ще бъде извършено, какви техники могат да бъдат използвани.

След като проведе прегледа, анестезиологът преценява конкретния начин за провеждане на анестезията в зависимост от здравословното състояние на болния и от вида оперативна намеса. Той прави окончателния си избор, след като вземе предвид редица компоненти, най-важните от които са чисто медицинските показания и противопоказания. Ако пациентът отказва кръвопреливане и вливане на биопродукти, лекарят е длъжен да съобрази начина на провеждане на анестезията и да направи необходимото за адекватната му предоперативна подготовка, за да бъде сведена до минимум евентуалната кръвозагуба.

При разглеждането на темата за анестезиите няма как да не се спрем на въпроса за естественото и оперативното раждане. Добре е бъдещите майки, които ще раждат със секцио, предварително да бъдат запознати със същността и действието на две от най-разпространените в акушерството регионални анестезии - спиналната и епидуралната. При спиналната анестезия се прави еднократна пункция в областта на кръста. Иглата преминава през анатомични структури и достига до мястото, в което лежи гръбначният мозък, но винаги под неговия край (той завършва на ниво първи лумбален прешлен), попадайки в ликворното пространство (гръбначно мозъчната течност).

В него се инжектира съответната доза анестетик. При епидуралната анестезия иглата прониква до външната (твърдата) обвивка на гръбначния мозък. Анестетикът облива коренчетата, които излизат от него. Обезболяването настъпва след 15-20 мин. В този случай вариантите са два. В първия анестезиологът инжектира препарата и изважда иглата. Във втория той поставя специален силиконов катетър, през който периодично влива анестетик. Този метод се практикува при по-продължителни и сложни хирургически интервенции. Спиналната и епидуралната анестезия обаче са противопоказани при пациентки, които имат тежки инфекции, специфични неврологични заболявания, нарушения в кръвосъсирването.

Те не се прилагат и ако жената отказва подобна манипулация. Съвременните анестетици, както всички лекарствени препарати, имат показания и противопоказания и специфични ефекти при различните дозови режими, но като цяло не водят до увреди върху организма на пациента. Седативният им ефект отшумява найкъсно до 24 часа. Поради това дори при краткотрайни упойки за малки хирургически интервенции е задължително пациентите да не боравят с техника, да не шофират, да не приемат алкохол и да спазват постелен режим в рамките поне на първото денонощие след интервенцията.

Както всяка медицинска манипулация и инвазивна процедура, независимо от вида, анестезията крие известен риск за пациента. Съвременните анестетици почти нямат странични ефекти, така че усложненията нерядко са свързани със самия начин на провеждане на манипулацията, с професионалния опит на анестезиолога и с тежестта на интервенцията. Понякога, след раждане със секцио и други видове оперативни намеси върху човешкото тяло, при които е била приложена спинална или епидурална анестезия, пациентите се оплакват от главоболие.

Причината е, че се получава мини атюренотвор в твърдата обвивка на гръбначния мозък, през който започва да изтича ликвор. Оплакването отшумява в рамките на 2 седмици при спазване на постелен режим, приемане на много течности и обезболяващи препарати. Случва се години след като са били анестезирани, пациенти да чувстват дискомфорт и болки в гърба. Те обаче много рядко са свързани с прилагането на анестетичната техника.