Лечение на разширенитe вени
Pазширените вени на долните крайници, известни още като варици, са често срещано заболяване. Те се появяват вследствие на фамилна обремененост с вродена слабост на венозната стена и венозните клапи, бременност, прекаран дълбок тромбофлебит ...
Полени и плесени мъчат алергичните през лятото
Mалцина знаят, че през юни и до средата на юли сенна хрема предизвикват полените от някои житни култури. Това са ръжта и царевицата. Цвят разтварят и други алергизиращи треви ...
Хернията (изсипване) представлява излизане на коремни органи или на части от тях през естествено слаби или болестно разширени отвори на коремната стена. В зависимост от разположението им се различават: слабинни, бедрени, пъпни, хернии на бялата линия и др. Силният пол е няколко пъти по-уязвимот нежния. Мъжете по-често страдат от слабинните и от херниите на бялата линия, а жените - от пъпните и бедрените.
Причина за възникването на хернии може да бъде генетично обусловената слабост на съединителна татъкан, която се проявява в плоски ходила, разширени вени на долните крайници, варикоцеле (разширени вени на тестисите), хемороиди, хернии с подчертана фамилностидр. Фактори за появата им са възрастта, полът, професията, физическите усилия, както и някои заболявания, които водят до повишаване на вътрекоремното налягане - хронична кашлица, запек, диария, аденом на простата със затруднение в уринирането, асцит, парализа нанерви, бременност и др.
Хернията оформя торбичка, при което се появява подутина. Отворът, през който тя излиза извън телесната кухина, се нарича херниаленотвор (пръстен). При широк пръстен, подутината изчезва в корема в легнало положение, а с това и оплакванията. Болните са с понижена физическа сила и ограничена трудоспособност.
Най-сериозното усложнение на херниите е инкарцерацията (заклещване). Органите в херниалния сак се заклещват, притискат се от пръстена и не могат да се приберат. Това се случва най-често неочаквано - при в незапно повишаване на вътреко-ремното налягане. Пациентът усеща внезапна силна болка в областта на хернията и по целия корем.
Инкарцерацията е категорична индикация за спешна оперативна намеса. При пациенти с тежки съпътстващи заболявания, значително повишаващи риска при операция, може да се направи опит за мануално репониране на хернията, но не по-късно от 3-4 часа след настъпване на заклещването. В останалите случаи лечението на херниите изисква хирургическа намеса. Оперативната рана зарастваза 8-10 дни, а работоспособността е ограничена за период от 1 до 3 месеца.
