Днес човекът е подложен на постоянно нервно напрежение. Претоварването с огромно количество информация, необходимостта от бързото Стресът може да бъде понесен без сериозни последици само ако се отстранят факторите, които го благоприятстват, и ако организмът системно повишава адаптивните си способности. Немалка роля в това отношение играят и някои невротропни средства от природен произход, които в подходяща доза и схема могат да допринесат за успешното преодоляване на нервните разстройства. Из между многото лечебни растения особено внимание заслужава ментата с нейните седативни и болкоуспокояващи свойства.

Ментата (Mentha pi- perita L.) е разпространена из цялата страна. Листата Активната съставка в ментата е ментолът, който има газогонно, антисептично, холеретично и обезболяващо действие. Той спомага за отбъбването на носната лигавица. Карминативното действие на ментата пък допринася за елиминиране на газовете от червата. Допуска се, че ментолът релаксира сфинктера на хранопровода и освобождава газовете в стомаха, които са под налягане.

Спазмалитичното действие на ментола по отношение на гладката мускулатура на червата е безспорно. Този ефект се дължи на това, че ментоловото масло потиска калциевите йони в клетките на стомашно-чревния тракт. Тази хипотеза съвпада с клиничните ефекти на ментоловото масло при лечението на т. нар. синдром на дразнимото дебело черво, когато е налице спазъм на гладкомускулните влакна на колона. Релаксиращото действие на ментола се предшества от фаза на повишен тонус.

Холеретичното действие на менатат се изразява със засилване на жлъчния поток вследствие повишения тонус на жлъчния мехур, като същевременно той стимулира секрецията на жлъчен сок. Ментолът и терпените подобряват разтворимостта на жлъчката, като по такъв начин спомагат за елиминирането на камъните от жлъчния мехур.

Ментолът притежава и обезболяващ ефект, особено при локално приложение. Ментоловото масло стимулира крайните нервни окончания, възприемащи студено, докато се потискат тези, които възприемат болка.

Клинично приложение ментата:

1. Синдром на дразнимо дебело черво. Главният симптом са силни спазми, както и коремни болки, куркане, слуз в изпражненията, много газове, безапетитие, понякога гадене и депресия. Ментоловото масло играе ролята на изолатор на чревната лигавица и преминавайки през целия храносмилателен тракт, води до постепенна релаксация и отзвучаване на коликата. По тези съображнеия ментоловото масло е извънредно подходящо при различните форми на колит.

2. Жлъчни конкременти. Ментоловото масло и терпените разтварят жлъчните камъни. Затова винаги трябва да се пробва разтопяването им с негова помощ, преди да се предприеме оперативно отстраняване на жлъчния мехур. Още повече че употребата на ментовото масло е безопасна дори когато се взема продължително време. Терпените заедно с ментола редуцират жлъчния холестерол чрез повишение на жлъчните киселини и лецитина.

3. Хрема и ринофарингит. Най-често ментолът се прилага локално при простуда, засягаща гърлото, носа и синусите. Външно той се прилага под формата на унгвент или спрей. Действието му се изразява в свиване на капилярите, вследствие на което отделянето на секрет от носа и гърлото рязко намалява и дишането се облекчава. Под въздействието на ментола дихателната мускулатура се релаксира и дишането става по-свободно.

4. Херпес симплекс. Ментоловото масло притежава и противовирусно действие по отношение на вируса на херпес симплекс и вируса на варицелата.

5. Ментолът (респ. ментоловото масло) притежава локално действие при артрит, фибромиозит, тендовагинит, както и други възпалителни процеси, засягащи опорно-двигателния апарат. Много рядко се наблюдават леки алергични реакции.