Едно цялостно изследване на пациента улеснява правилния избор на медикаментите, както и основните принципи за начина на живот и целесъобразната профилактика.

Необходимо е да се провери нивото на кръвната захар (на гладно), на холестерола и триглицеридите, тъй като нарушенията във въглехидратната и мастната обмяна са допълнителни рискови фактори. Изследвания на кръвта за ниво на калий, пикочна киселина, креатинин и изследвания на урината за албумини дават информация за състоянието на бъбреците.

При някои хора бъбречно заболяване може да доведе до хипертония, а при други продължило с години високо кръвно налягане е в състояние да увреди бъбреците и да влоши тяхната функция. При влошена бъбречна функция се установяват белтъци в урината, повишен креатинин в кръвния серум, намалена гломерулна филтрация или т.нар. креатининов клирънс.

Препоръчително е тези изследвания да се провеждат всяка година.

В медицинската практика на общопрактикуващия лекар и специалиста кардиолог се препоръчват изследвания, които могат да регистрират определени увреждания на сърцето, артериалните съдове и очите. На пациента трябва да се направи електрокардиограма и ехокардиографско изследване, които дават информация за сърцето. Има показатели, по които се установяват удебеляване на стената и влошена функция на лявата камера на сърцето. Това се наблюдава при дългогодишно и недобре контролирано високо кръвно налягане. Желателно е пациентът да се консултира и с очен лекар. При т.нар. фундоскопия се оглеждат очните дъна, които реагират при хипертония. Незадоволителното лечение може да причини стесняване на съдовете, кръвоизливи, оток.

Известно е, че високото кръвно налягане е рисков фактор за развитието на атеросклероза.

Атеросклерозата е прогресивен и дългогодишен болестен процес, увреждащ множество артерии в кръвоносната система. Образуват се атероматозни плаки (съдържащи мастни съединения, определени кръвни клетки) в стената на артерии с голям и среден диаметър. Те стесняват лумена на съда, което води до намаление на кръвотока през засегнатия участък и недостатъчно кръвоснабдяване на съответния орган. През последните години в лекарската практика се препоръчва изследването на ръце и глезени (ръка-глезен-индекс). Измерва се артериалното налягане на двете ръце и на двата глезена. Полученият индекс много точно показва кръвоснабдяването на долните крайници. Ако той е нисък, налице са атеросклеротични промени в артериите на краката.

Някои ултразвукови методики (напр. каротидна ултрасонография) позволяват да се получи информация за сънната артерия, осигуряваща кръвоснабдяване на човешкия мозък. Удебеляването на съдовата стена, формирането на атеросклеротична плака, стесняването на съда и промяната в скоростта на кръвния ток налагат различно и адекватно поведение на лекаря към пациента.