Възпаление на ушния канал
Възпалението на ушния канал (външния слухов проход) всъщност е възпаление на кожата на канала. Причинява се от бактерии, най-често стафилококи и стрептококи. В повечето случаи е засегната кожата ...
Що е биоталасология
През лятото милиони хора биват привлечени от приятната прохлада край морския бряг, но и ползата за здравето, която носят природните фактори на морето. ...
Kлиничната орална хигиена е част от профилактиката на кариеса и на пародонталните заболявания, както и от началната фаза от лечението на възпалителните заболявания на гингивата и пародонта. Тя се провежда и при контрола на всички орални заболявания. Предшества и съпътства ортодонтското лечение с фиксирани и подвижни ортодонтски апарати. Клиничната орална хигиена се извършва в стоматологичен кабинет или в специално оборудван предкабинет. Осъществява се от зъболекаря или от неговите помощници (но под контрола на дентиста).
С нея стоматолозите имат за цел да:
отстранят зъбната плака и зъбния камък и условията за тяхното натрупване;
обучат пациента в ефективни орално-хигиенни грижи;
контролират периодично ефекта от обучението и дадените назначения.
Клиничната орална хигиена се извършва в три посещения.
Първо посещение. След като прегледа и регистрира състоянието на зъбите, пародонта и устната лигавица, стоматологът оценява нивото на оралната хигиена и обяснява какво е значението на зъбната плака за възникването на заболяванията на зъбите и пародонта. Пациентът трябва да бъде убеден в значимостта на неговото поведение върху собственото му орално здраве. Нерядко се налага зъболекарят да преодолее негативизма на пациента към стоматологичната помощ, изграден въз основа на негов досегашен опит.
Тъй като зъбната плака се слива с цвета на зъбите, местата на натрупване, в рамките на клиничната орална хигиена влиза оценката на дефектни пломби, инлеи, обвивъчни корони и други, които създават условия за много бързо натрупване на зъбна плака и затрудняват изчистването. При здрави зъби и здрав пародонт клиничната орална хигиена завършва в същото посещение с апликация на реминерализиращи средства, на антисептични разтвори или гелове, ускоряващи епителизацията на неминуемо причинените при работа повърхностни микротравми на лигавицата и гингивата. При някои от пациентите след отстраняване на зъбния камък се появява чувствителност на зъбите, респ. на оголените зъбни корени. В тези случаи следва да се предпише десензитивната паста за зъби.
Разделяйки се с пациента, стоматологът предоставя специално подготвена листовка за значението и начините за постигане на орална хигиена, както и списък с подходящите храни за поддържане на общото и орално здраве. Назначава се второто посещение след 3-4 дни. През това време трябва да са зараснали евентуалните наранявания на венците по време на отстраняването на зъбния камък и полирането на съзъбието.
Второ посещение. Пациентът донася личните си орално-хигиенни средства, препоръчани му от стоматолога при първото посещение. Лекарят препоръчва подходящ метод на четкане. След това пациентът сам започва отстраняването на зъбната плака с четка и паста, както и с допълнителните орално-хигиенни средства (конци, клечки за зъби). Четкането се провежда, като се отчита и необходимото време за пълното отстраняване на зъбната плака (обикновено не по-малко от 3 минути, или бавно броене до 180-200). След завършване на процедурата дентистът оцветява зъбната плака, показва резултатите и дава допълнителни указания за отстраняване на остатъчната зъбна плака. Той препоръчва на пациента да провежда орална хигиена два пъти дневно - сутрин и вечер, като веднъж седмично използва оцветително средство.
Трето посещение. То се прави 1 седмица след второто. С помощта на средства за визуализиране се извършва контрол на степента на усвояване на препоръчаните методи. Вниманието на пациента се насочва към евентуалните пропуски. С това стоматологът приключва клиничната орална хигиена и може да премине към корекция на тясна гингива, на валообразен венечен ръб, на плитко устно предверие.
Ефектът от провежданата клинична орална хигиена е безспорен. Тя трябва да се прави веднъж годишно (но при висока лична активност) или 1 път на 6 месеца. Индивидуалните разлики в отлагането, натрупването и минерализирането на зъбната плака и особено в реакцията на венците спрямо нея определят сроковете за нов професионален контрол.