Пролетната умора е временно влошаване на функционалното състояние на организма, в чиято основа лежат сложни биохимични процеси. Изразява се в намален тонус на мускулите, отпадналост, рязко понижена издръжливост. Тя е сезонно явление в резултат на намаляване на жизнените възможности след дългата зима и особено след прекараните грипни епидемии през изминалите зимни месеци. Към това се прибавя и значителното обездвижване, характерно за студените месеци, почти забравените екскурзии до планината. Храненето през зимата е значително по-ограничено откъм плодове и зеленчуци, което води до поемането на по-малко витамини, микроелементи и антиоксиданти.

Умората е толкова по-осезаема, колкото индивидът е по-малко трениран и закален. Всичко това води до десинхронизацията на биоритмите в различните органи и системи - понятие, известно като "десинхрон". През пролетния период се увеличава амплитудата на биоритмите на повечето функции и показатели в организма. Това е преходът от минимална към максимална обща активност. Увеличава се продължителността на деня, повишават се слънчевата активност и тази на земното магнитно поле. Организмът не успява да пренастрои своя ритъм към тези промени. Субективно това се изразява в усещането за умора и отпадналост, намалена работоспособност, понижен тонус на мускулите и нервните окончания и функционални промени в организма.

Чувството за умора и отпадналост е сигнал, който ни задължава да дадем почивка на организма, за да се включат механизмите за регенерация на силите. Периодичното възстановяване е свързано с денонощната ритмика на жизнените функции. Доказано е, че човек е най-работоспособен в часовете между 10 и 13 и между 17 и 20 часа. В тези интервали не трябва да се прибягва до каквито и да било ободряващи и стимулиращи средства. Времето за възстановяване на силите зависи от правилното разпределение на натоварванията през деня, през седмицата и месеца. Този процес зависи също така и от възрастта, пола, рационалния режим на хранене и прибавката на витамини и антиоксиданти.

Изследванията показват, че в ежедневната работа човекът използва около 35% от работния си капацитет. При натоварване до 65% от абсолютните възможности настъпва умора. Тогава се налага да се прибегне до приемането на биостимуланти. Само при екстремни ситуации се констатира включване на крайните резерви на организма. В последно време стана възможно да се използват при настъпване на умора различни синтетични средства, но особено актуални и популярни са създадените биостимуланти от природен произход. С тяхна помощ е възможно да се подобри и поддържа работоспособността на необходимото равнище. Сред продуктите, които отговарят на тези изисквания, различаваме "енергетични", т. е. такива, които действат пряко и доставят енергийни субстрати (вещества). Другата група включва комплекс от витамини и микроелементи, представляващи в по-голямата си част антиоксиданти, т.е. средства, които неутрализират свободните радикали и по такъв начин играят ролята на "чистачи" на организма. Съчетанието на витамини и микроелементи има и
това преимущество, че поддържа осмотичното налягане в течните среди и алкално-киселинното равновесие в организма.

Природните биостимулатори притежават предимства пред синтетичните - имат по-меко действие, не предизвикват привикване и пристрастяване, не се натрупват в организма. Системното им използване позволява на човек да понесе по-продължителни натоварвания без видима умора. Много важно е обаче те да бъдат разпределени и използвани в оптимални дози през денонощието. Биогенните стимуланти стабилизират клетъчните мембрани, защитават ги от разрушаване при претоварвания и катализират процесите на регенерация на клетките. Те спомагат за пренасянето на кислорода към нервните и мускулните клетки, като по такъв начин стимулират еритропоезата (образуването на кръвни клетки) и предпазват тъканите от хипоксия (кислороден дефицит), а в условия на повишена радиация защитават организма.

Съвременните схващания относно същинските биогенни стимулатори е, че те увеличават резервите на организма и разширяват възможностите на физическата и умствената издръжливост, а не "изцеждат" тези резерви, както чаят и кафето, приети в по-големи количества. Много по-икономични са жен-шенът, елеутерококът, китайският лимонник, родиолата, левзеята и други, които активират обмяната на веществата и повишават адаптивните възможности на организма.