Hашата страна се нарежда на едно от първите места в Европа по воден минерален ресурс на глава от населението, а София води класацията на столиците на Стария континент със своите над 40 извора, разположени в града и околностите. Според последните проучвания българинът все повече консумира минерална вода, която, както е известно от древността, притежава ценни лечебни свойства.

Над 70% от минералните води, които консумираме, са слабоминерализирани . На практика това означава, че те имат по-широко приложение –

подходящи са за вътрешно приемане, както и за външно под формата на вани и инхалации. Питейното балнеолечение се прилага при бъбречно-урологични, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни, ендокринно-обменни заболявания и хронични интоксикации. А външната употреба на минерална вода има добър ефект върху дихателната система, периферната нервна система и опорно-двигателния апарат. България е сред малко страни, които могат да се похвалят и с богатството на три вида лечебна кал - лиманна (по Черноморието), торфена (Централна България) и минерална (Петричко, Карловско). Благодарение на нейното противовъзпалително, обезболяващо, имуннорегулиращо и подобряващо кръвообращението действие, лугата се прилага с успех при рехабилитацията на много заболявания (ставни, сърдечно-съдови, гинекологични, нервни, белодробни и др.)

У нас се срещат от студени до много топли минерални води. В Северна България преобладават студените (до 37 градуса), а в Южна - топлите (от 37 до 60 градуса) и горещите (хипертермални, над 60 градуса) води. Хипертермални извори има предимно в долините на реките Струма и Места и в северното подножие на Западните Родопи.

Лечебният ефект на минералната вода е най-силен, когато тя се приема направо от извора. Хисарската вода например стимулира обмяната на веществата и помага при бъбречни, жлъчно-чернодробни и стомашно-чревни заболявания. Минералните извори на с. Баня са подходящо място за балнеолечение на хора, които имат проблеми с опорно-двигателния апарат. А водата на Банкя действа отлично за рехабилитация на страдащи от сърдечно-съдови заболявания и за профилактика на застрашените от тях. Тя показва добър ефект и при бъбречни, стомашно-чревни и жлъчно-чернодробни болести.

Когато водата се приема с лечебна цел, тя не трябва да се пие безразборно.

У нас масово се използва неправилно, затова нямаме добри терапевтични резултати. Ако искаме да въздействаме при определени показания, минералната вода трябва да е прясно налята, и то от конкретен извор. Също така специалист трябва да предпише точно колко минути да се приема преди или след хранене. Най-добре е лечебният курс да се провежда в балнеологичен център, където пациентът е под строг медицински контрол. В санаториум вътрешното приемане на минерална вода се съчетава с външно приложение (вани - частични или на цялото тяло, подводен масаж и др.). Към това могат да се добавят физикална терапия, кинезитерапия и здравословно хранене. Като се има предвид и влиянието на климата и релаксацията, тъй като човек е извън обичайното си всекидневие, се получава едно комплексно лечение.

Препоръчва се подобен терапевтичен курс да се провежда с профилактична цел веднъж годишно, а при заболяване - 2 пъти. Той трябва да включва 10-15 процедури. Ефектът е по-голям, ако те се приложат в рамките на 20 дни. Агресивното въздействие (всеки ден по една процедура) не дава отлични резултати. След 5 сеанса организмът се насища с минерали, затова са нужни 2 дена почивка, след което той отново може пълноценно да поема полезните съставки на водата.

Балнеолечението не се прилага в острата форма на протичане на което и да било заболяване.

Водотерапията има най-вече профилактично и възстановяващо действие. Например човек със счупен крайник след сваляне на гипса ще оздравее по-бързо в балнеоцентър.

По отношение на всекидневната консумация на минерална вода се смята следното:

от една страна е желателно да се сменят изворите, откъдето водата е добита, от друга, трябва да се редува с чешмяна.

Класическата схема e 15 дни прием на минерална вода и 15 дни почивка. Бъдете внимателни и следете каква е общата минерализация, отбелязана на етикета на бутилираната вода. С нея се отчита концентрацията на разтворените в нея соли (в милиграми на литър (mg/l). Колкото тази величина е по-ниска (силната минерализация е над 1000 mg/l), толкова по-малък е рискът от неблагоприятно въздействие върху функциите на някои органи и системи в организма.

Как действат най-често срещаните съставки на водата:

Калий и натрий - регулират обмяната на веществата и играят важна роля за провеждане на нервните импулси.

Хлориди - подпомагат храносмилането, тъй като са съставна част на стомашната киселина.

Магнезий - подобрява координацията на мускулите и нервите, повишава способността за концентрация, прави тялото по-издръжливо.

Желязо - подпомага образуването на червените кръвни клетки.

Калций - заздравява костите и зъбите.

Йодиди - участват в образуването на хормона на щитовидната жлеза.

Сулфати - стимулират храносмилането, допринасят за отстраняване на вредните вещества при чернодробната обмяна.

Флуориди - действат срещу кариеса, полезни са за зъбния емайл.

Водородни карбонати - помагат при смущения в храносмилането, особено срещу киселини в стомаха.

Въгледвуокис - подобрява вкуса на водата, действа добре върху храносмилането и нервната система.