Bарикозната болест (разширени вени) е състояние, при което е налице трайно увреждане на венозната съдова мрежа. То се получава вследствие на дегенеративни изменения предимно на вените на краката, включително и лимфните съдове. Това състояние е причина да се създава застой на венозния и лимфен отток. Засяга се предимно мускулният слой на вените, те губят своята еластичност, като се образуват аневризми (торбовидни разширения). Това от своя страна е предпоставка за образуване на тромбози и при евентуална инфекция възниква тромбофлебит. Поради атрофирането на венозната стена тя става податлива на механични увреждания и много често се получават "варикозни язви". Те нерядко се инфектират допълнително, а заздравяването им е извънредно трудно. Когато се получи трайно тромбозиране (запушване) на вените, е налице т.нар. "синдром на флеботромбозата".
Симптомите на варикозната болест са твърде разнообразни: най-съществена е болката по хода на магистралните вени на краката, чувството на опънатост и напрежение в подбедриците, тежест и слабост в краката, лесна умора, отоци и много често - хематоми (кръвонасядания). Болката в краката се усеща при стоене и по-слабо при ходене, докато в легнало положение се успокоява. Същото се отнася и за отоците, които в легнало положение постепенно изчезват, особено ако краката се повдигнат на възглавница.
Лечението на варикозната болест е комплексно и включва хигиенно-диетичен режим, системно провеждана двигателна активност, избягване на продължително стоене в право положение, носене на еластични чорапи, балнеолечение и прилагане на средства, които подобряват венозния дренаж, укрепват съдовата стена, поддържат в нормални съотношения кръвните елементи (еритроцити, левкоцити, тромбоцити и т.н.) и намаляват застойните явления. Хирургическото лечение е приложимо и показано само в изключителни случаи.
Фитотерапията е широко разпространен метод на лечение на варикозната болест, особено в началните. Доста сполучлива е терапията със смес от див кестен, цвят от невен, рутин и витамин В1. Препоръчва се и билкова комбинация, чиято ефективност е напълно съизмерима с тази на изброените по-горе препарати. По предписание на фитотерапевт се приготвя отвара от екстракт от див кестен, стръкове от полски хвощ, кора от леска, стръкове от жълта комунига, стръкове от бял имел, стръкове от жълт кантарион, листа от бреза, цвят от решетка и стръкове от седефче. Отварата се приема около 4-6 седмици.
Преди да предприемете билколечение, задължително трябва да се посъветвате със специалист, тъй като билките, макар и рядко, могат да причинят странични явления, а може би имате и някои портивопоказания за фитотерапия.
