Хлябът е най-популярният източник на въглехидрати за българина, тъй като е традиционна всекидневна храна у нас. Той доставя и други важни за човешкото здраве съставки: белтъчини, витамините В и Е и минерали - фосфор, магнезий, калий, желязо, цинк, калций.

Що се отнася до брашната, от които се произвеждат различните видове хляб, пълнозърнестото брашно е познато като тип 1850, ръженото - като тип 1000, а за производство на типов хляб се използва тип 1150. Белите хлябове "Стара Загора" и "Добруджа" са от брашната тип 500 и тип 700. Някои обогатени брашна (напр. с глутен) са с номера 650 и 800.

У нас често се предлага хляб от бели брашна, който е предпочитан от много хора, защото е вкусен и лесно смилаем. Но консумацията му в големи количества, това води до повишен внос на въглехидрати в организма, като в същото време пречистването на брашното го лишава от целулоза, витамини и микроелементи. Затова приемът на такъв хляб трябва да бъде ограничен, особено при хора със затлъстяване и захарен диабет. Белият хляб е подходящ само при някои чревни заболявания, като язвен колит.

От многото видове диетичен хляб, които се предлагат в търговската мрежа, се открояват три основни групи: пълнозърнест, ръжен и типов. Всички те имат по-ниска енергийна стойност от белия; съдържат повече фибри (влакнини), което, от една страна, подобрява храносмилането, а от друга, води до по-бавна резорбция (всмукване) на приетите въглехидрати, т.е има по-нисък гликемичен индекс. Именно затова тези хлябове се препоръчват на хора със затлъстяване и на страдащите от диабет. Те са полезни, защото съдържат повече витамини (най-вече от групата В) и минерални вещества, а също и растителни белтъци.

Пълнозърнестият хляб се приготвя от непречистено от триците брашно. В него са запазени витамините, минералните вещества и целулозата. Известен е още като "Грахам". В последните години се произвежда хляб от цели или начупени зърна, обогатен с житни кълнове - т. нар. "хляб без брашно".

Ръженият хляб се замесва съответно от ръжено брашно, което има някои предимства пред пшеничното. В него има повече витамини от групата В и е с по-нисък гликемичен индекс, което го прави особено подходящ за лица със затлъстяване и захарен диабет. Единственият му недостатък е увеличеното съдържание на фитинова киселина, която се свързва с калция от храната, затова не се препоръчва да се консумира едновременно с млечни продукти. Този минус се преодолява при ръжено-пшеничния хляб, в който ръженото брашно е примесено с пшенично.

Типовият хляб е произведен от брашно, близко по състав до пълнозърнестото, но с по-ниско съдържание на трици. Освен това в него липсва и пшеничният зародиш, което прави хляба по-беден на белтъчини и витамини от групата В.

Съществуват и други разновидности на диетичния хляб: високопротеинов (с глутен и соев белтък), обогатен с фибри (с добавка на трици), соден (с по-голямо количество сода, без мая), многозърнест (с брашна от няколко вида зърнени култури), царевичен, малцов и др. Въпреки това разнообразие производството на хляб за нуждите на профилактичното и лечебното хранене все още не е оптимално и налага търсене на нови производства и технологии.