Имунитетът представлява устойчивост на организма срещу заболяване. Изгражда се от дейността на имунната система, в която се включват органи и тъкани, способни да разпознават и унищожават вредните "чужди тела" и вещества.

Имунната система предпазва организма от болестотворни микро-организми, с които се среща - бактерии, гъбички, вируси, прости едноклетъчни и други. Тя е щит за вредните влияния на околната среда, реагира срещу токсини и антигени. Освен това "почиства" организма от "изродени" клетки с потенциал да се развият в туморни образувания.

В имунната система участват: тимусната жлеза, костният мозък, черният дроб, далакът, лимфоидната тъкан в червата, лимфните възли и клетките на кръвта (макрофаги, неврофили, лимфоцити, моноцити и други). Кожата и лигавиците изграждат първата т.нар. физическа бариера на организма срещу вредните елементи от околната среда. Срещу проникналите в тялото чужди тела се задейства втората бариера - вроденият имунитет, който се състои от специални кръвни клетки, имащи способността да поглъщат и унищожават бактериите и вирусите. Придобитият (хуморален) имунитет притежава набор от антитела срещу причинителите на вече прекарани заболявания.

За да може имунната система да функционира нормално, организмът се нуждае от:

Белтъчини, които са необходими за изграждане на имунни клетки и антитела;
Въглехидрати заради енергията, без която нито един физиологичен процес в организма не е възможен;
Мазнини - необходими за метаболизма;
Минерали и витамини, влизащи в състава на ензими и ферменти, благодарение на които се осъществяват и осигуряват обменните процеси в човешкия организъм.

За правилния метаболизъм и образуване на белтъци и имунни клетки са необходими всичките познати витамини, минирали и полезни вещества.

Особено значима е ролята на следните витамини:

Витамин А (ретинол). Той участва в обмяната на белтъчините, включително и в процеса на образуване на антитела. При дефицит защитните сили на организма намаляват, спада количеството на образуваните антитела и имунни клетки. В подобно състояние се проявява склонност към често боледуване от простудни и други заболявания и по-бърз процес на остаряване.

Витамин Е (токоферол). Участва в образуването на антитела, има значителна антиоксидантна активност и предпазва от окислително разрушаване на хормони, ензими, липиди и други витамини. Има противовъзпалителен ефект и стимулира оплодителната активност на организма. Недостигът на витамин Е се отразява на хуморалния и клетъчния имунитет. Приемът на витамин Е подобрява устойчивостта на организма към заболявания във всяка възраст. Витаминът е особено полезен при хората от третата възраст.

Витамини от група В. Те влизат в състава на ензимни системи, които регулират обмяната на въглехидратите, мастите и белтъчините. Без тях не е възможно протичането на нито един биохимичен процес. Витамините от тази група стимулират растежа на организма, подобряват чернодробната функция и функцията на нервната система. Освен това влияят за правилното функциониране на имунната система, особено при наличие на стрес, след оперативни интервенции или травми. Те са особено необходими на децата след антибиотично лечение.

Витамин В1 улеснява изгарянето на въглехидратите и ограничава или води до изчезване на полиневритните изменения.

Витамин В2 стимулира растежа на организма, синтеза на зрителния пурпур и хемопоетичната система.

Витамин В5 (никотинова киселина) участва в обмяната на белтъчините и мазнините, регулира дейността на нервната система, на щитовидната и надбъбречните жлези. Той подобрява функциите на кожата и лигавиците, засилва детоксичната функция на организма и има съдоразширяващ ефект. Витамин В6 подобрява чернодробната функция и функцията на нервната система.

Витамин В9 (фолиева киселина) и витамин Н (биотин) ускоряват способността на организма за реакция като отговор при наличие на антигени.

Витамин В6 (пиридоксин) взима участие в белтъчната обмяна, стимулира синтезата на нуклеиновите киселини, които са необходими за образуване на нови клетки и антитела. Тези киселини освен това подобряват възможностите на имунните клетки да обезвреждат бактериите.

Витамин В12 (цианкобаламин) подпомага защитните сили на организма за унищожаването на чужди клетки. Участва в синтеза на протеините и обмяната на фолиевата киселина в организма.

Витамин С (аскорбинова киселина) е водоразтворим витамин и е активатор на клетъчния метаболизъм, уплъ-тнява капилярите и ог-раничава ексудативните, възпалителните и алергичните реакции, стимулира активността на макрофагите, които действат срещу инфекциозните причинители, подобряват клетъчния имунитет на организма. Подобрява апе- тита и стимулира растежа на децата, поддържа структурата на костите, зъбите, мускулите и кръвоносните съдове. Участвува в узряване на еритроцитите, асимилацията на желязото, инактивира токсините от организма и е особено необходим при фебрилни състояния и инфекции. Приемането на по-високи дози витамин С оказва неблагоприятно въздействие върху организма, затова трябва да се взема по лекарско предписание (особено при бременност и в детска възраст).