Профилактиката на салмонелните заболявания включва хигиенни и противоепидемични мерки.

Тя се провежда съвместно от органите на здравеопазването и ветеринарномедицинските служби. Прилагат се ваксини срещу салмонели по селскостопанските животни и птиците.

Cалмонелозите са широко разпространена група заболявания. В България всяка година се регистрират между 1000 и 2000 случая, или 12 до 24 на 100 000 души от населението. Причинители на болестта са бактерии от рода Salmonella. Салмонелната инфекция при човека протича в четири клинични форми - гастроентерит; коремен тиф и паратиф А и В; бактериемия; безсимптомно носителство. Повече от 90% от всички форми на салмонелната инфекция при човека са гастроентерити.

Основният механизъм за предаване на заразата при хората е фекално-оралният.

Човек се заразява при консумацията на различни храни (месо, яйца, мляко, риба и др.), съдържащи салмонели. Продължителното съхраняване на храните при стайна температура, особено през топлите месеци, създава възможност за размножаване на салмонелите - важно условие за достигане на оптимална инфектираща доза. Заболяванията могат да протичат като отделни, изолирани случаи, или като епидемични взривове от хранителни токсикоинфекции, обхващащи десетки и стотици хора, консумирали заразена храна. Диагнозата се поставя по епидемиологични данни - консумация на заразени хранителни продукти, едномоментно заболяване на няколко души или повече хора, консумирали от същия хранителен източник, и по клинични данни. Окончателната диагноза на случаи със салмонелен гастроентерит се базира на доказване на причинителя от изпражненията на болния.

Инкубационният период на гастроентерита обикновено е от 8 до 48 часа. Началото е остро, с гадене и повръщане.

Непосредствено след тях се проявяват болки в горната част на корема и около пъпа, развива се диария с различен интензитет, понякога с примеси от слуз и кръв. Температурата се повишава до 38-39 градуса С за 1-2 дни. Понякога тя се придружава от втрисане. При пациенти с подлежащи хронични заболявания гастроентеритът протича доста тежко.

Основното лечение при салмонелните гастроентерити включва рехидратираща терапия с вода и електролити, с медикаменти срещу гаденето и повръщането и с антидиарийни средства. Високата степен на дехидратация изисква спешна хоспитализация и лечение в инфекциозна клиника или отделение.

Тъй като в България от много години няма случаи на кормен тиф, втората по значимост форма на салмонелната инфекция е бактериемията. Тя може да бъде предизвикана от всеки салмонелен серотип. Проявява се със или без извънчревни локализации. Обикновено тази форма се развива на фона на салмонелен гасторентерит. Тогава съществува потенциална възможност за метастатични разсейки на причинителя по кръвен път. Салмонелите притежават уникалната възможност да се локализират върху предварително патологично променени повърхности. Могат да бъдат засегнати сърдечно-съдовата и пикочо-половата системи, меките мозъчни обвивки, жлъчният мехур, белият дроб, дългите кости, ставите и гръбначните прешлени. При преминаване на възпалителните процеси по съседство се развива гноен артрит. Салмонелният гастроентерит може да се усложни в мигриращ полиартрит. Особено уязвими са хора в крайните възрасти, пациенти с тежки подлежащи заболявания и с имунодефицит.

Менингитите, причинени от салмонели, се установяват предимно в кърмаческата възраст и имат склонност към бързо развитие и тежко протичане. При преживелите във висок процент се установяват трайни увреждания.

За да се предпазим от зараза, трябва да спазваме стриктна лична и кулинарна хигиена.

Хроничното салмонелно носителство се изразява в откриване на салмонели в изпражненията и урината за повече от 1 година. То се открива в 1% от хората, прекарали салмонелен гастроентерит. При имунокомпрометирани пациенти, салмонелното носителство най-често се открива, без те да са прекарали гастроентерит. В тези случаи дори много малки количества от причинителя могат да доведат до инфекция и вследствие на това - до дълготрайно носителство с излъчване на причинителя в околната среда.

Основното място, където салмонелните бактерии преживяват, са жлъчните пътища. От там те се отделят продължително време чрез изпражненията. Такива безсимптомни носители представляват изключителна опасност за околните. Те могат да причинят взривове от вътреболнични инфекции. А ако работят в хранително-вкусовата промишленост, в заведенията за обществено хранене, в детските и училищните кухни, отделяйки салмонели в околната среда, те предизвикват взривове от хранителни токсикоинфекции сред тези, които са консумирали от заразената храна. Част от заразените прекарват инфекцията също под формата на носителство в рамките на месец - месец и половина и представляват голяма епидемична опасност за околните. Това налага изследване на фекални проби на всички, които са консумирали от заразената храна, независимо дали са развили заболяването.