Mедицинската наука постигна много, за да се увеличи средната продължителност на живота, да се намали детската смъртност, да бъдат ликвидирани много инфекциозни болести, но съвсем малко е направила по отношение предпазването на хората от сърдечен инфаркт. Болестта има коварен и скрит характер. Най-тежкото Съвременният начин на живот и някои порочни навици представляват рискови фактори за сърдечен инфаркт. И колкото повече са те, толкова по-голям е и рискът от възникване на инфаркт.

Режимът на хранене. Анализът на данните за смъртността, свързани с начина на хранене, показва, че като правило в напредналите в икономическо отношение страни голямата употреба на мазнини от животински произход се съпровожда с появата и развитието на атеросклероза на съдовете на сърцето (коронаросклероза) и със значително зачестяване на случаите от сърдечен инфаркт. Така че причинната връзка между консумацията на мазнини и сърдечния инфаркт е доказана. В същото време корелация между потреблението на рафинирани въглехидрати и сърдечен инфаркт не е напълно доказана, както експериментално, така и епидемиологично. И все пак, без да подценяваме ролята на въглехидратите, разумно би било да не надвишаваме тяхното количество - то трябва да е от порядъка на 60-100 г дневно. Напълно вярно е, че рационалното хранене, изградено на научни основи, съобразено с профила и дейността на отделните контингенти от населението, предхождащо се от здравно-просветна дейност, ще се отрази благотворно върху здравното му състояние.

Тютюнопушенето има определена връзка с разпространението и появата на сърдечния инфаркт, сочат статистическите данни. В много случаи този вреден навик играе роля на провокиращ фактор за получаването на пристъпи от стенокардия (гръдна жаба), а нерядко и на сърдечен инфаркт. Тези данни са в съгласие с патоанатомичните находки в коронарните съдове сред пушачите. Само в страни, където коронаросклерозата е рядко заболяване (Япония), взаимовръзката между тютюнопушенето и сърдечния инфаркт не е доказана.

Застоялият начин на живот, слабата физическа активност и свързаната с нея неприспособимост на сърдечно-белодробната функция към натоварване в настояще време се явява масово явление. Обездвижването води до напълняване, дори до затлъстяване. Налице са неопровержими доказателства, че смъртността от сърдечен инфаркт у хората с наднормено тегло е трикратно по-висока, отколкото при активно спортуващите. Оттук и изводът за голямото значение на физическия труд и спорта като фактори, които предотвратяват преждевременното изхабяване на сърдечно-съдовата система и забавят процеса на атеросклерозата на коронарните съдове.

Високото кръвно налягане играе първостепенна роля за възникването на сърдечния инфаркт и на мозъчния инсулт. Хипертонията е непосредствен фактор за изхабяването на артериите и прогресивното развитие на атеросклерозата. Следователно, първостепенна грижа за предотвратяване на инфаркта на миокарда и на инсулта е системното лечение на артериалното налягане. Не трябва да омаловажаваме и ролята на холестерола, който върви ръка за ръка с хипертонията.

Диабетът засяга 37,5% от мъжете и 42,1% от жените. Според най-нови данни това заболяване също увеличава опасността от появата на инфаркт на миокарда, особено ако е налице и високо кръвно налягане. Засега единственият сигурен начин за контрол на диабета е прилагането на антидиабетичното лечение и спазването на диета.

Затлъстяването привлича вниманието на специалистите и се окачествява от тях като извънредно отежняващ фактор за сърдечния инфаркт. Според по-нови проучвания значението на този фактор се преувеличава и се смята за по-маловажен, отколкото високото кръвно налягане и високите нива на холестерола.

Статистиката показва, че сърдечният инфаркт се среща много по-често в крупните индустриални центрове. Извънредно важна роля за появата на заболяването имат социокултурните фактори: честите стресове, конфликтни ситуации във всекидневието, заседналият начин на живот, липсата на физическо натоварване, консумацията на висококалорични и богати на наситени мастни киселини и холестерол храни и тютюнопушенето. В големите градове относителният дял на смъртността от сърдечен инфаркт е над 40%, докато в малките градове този процент е под 25. Ето защо се налага профилактичните мероприятия да бъдат съсредоточени предимно в по-големите населени места.

Важно е да реагираме навреме. Хората, които нямат субективни оплаквания, но осъзнават, че са под влияние на рискови фактори, водещи до инфаркт, трябва незабавно да се опитат да ги отстранят или да ги сведат до минимум.

Първичната профилактика е най-перспективна и тя трябва да се започне още в млада възраст. За масовата профилактика на инфаркта най-голямо значение имат хипертоничната болест, хиперхолестеролемията, затлъстяването, тютюнопушенето и обездвижването.