Кой съм аз и какво мога - тези въпроси човек си задава от ранна възраст. Техните отговори оказват пряко влияние върху самочувствието. Родителите играят най-важна роля за правилното му изграждане. Понякога една дума може дълбоко да засегне детето и да го потисне. А подкрепата и похвалата имат силата да го направят уверено.

Доказано е, че децата, които от малки имат добро самочувствие, по-рядко залитат в негативни прояви, чиято цел обикновено е себедоказване пред околните и привличане на внимание. Когато детето има вярна представа за своите възможности и положителни черти, връстниците му по-лесно го възприемат. Ниска самооценка формират момичета и момчета, които са прекалено стеснителни, много агресивни или с говорни проблеми. Също и живеещите в неблагоприятна домашна среда, подложени на физическо и/или емоционално насилие. Ако родителите прилагат авторитарен стил на възпитание, те упражняват силен контрол и налагат своята воля, без да се вземат под внимание потребности на сина или дъщеря си.

Децата с ниско самочувствие често се реализират под реалните си възможности, не преследват целите си и са склонни са към депресивни настроения. Високото самочувствие също има негативни прояви - самонадеяност, самохвалство, егоизъм. Подобни качества отблъскват околните и пречат на социалните контакти. Освен това нереалистичните представи за себе си могат да доведат до жесток сблъсък с реалността, който да предизвика разочарование.

Психолозите твърдят, че формирането на самочувствие започва от самото раждане и към четвъртата-петата година основите му вече са поставени. Естествената среда на този процес е семейството. От първите дни след раждането се старайте бебето да усеща вашата безусловна любов. Изразявайте чувството си чрез ласки, думи, действия. Детето трябва да ви усеща като постоянна опора и да бъде сигурно, че го приемате такова, каквото е.

Бъдете търпеливи, докато расте. Не форсирайте процеса на проговаряне, не пришпорвайте контрола на физиологичните нужди, запознаването с буквите и цифрите. Съсредоточете усилията си върху усвояването на онова умение, за което детето дава индикации, че е готово. Когато постигне успех и получи похвала, то засилва вярата в себе си.

Една от важните задачи на родителите е да открият заложбите на своя наследник, като му позволят да опита различни видове спорт и изкуство. Насърчавайте детето да се развива в предпочитаната от него област. Когато се занимава с това, което му харесва, то напредва бързо и трупа самочувствие.

Давайте достатъчно свобода според възрастта. Най-силното усещане за значимост идва от личното старание и успехите, постигнати без чужда помощ. Разбира се, няма как да се мине без грешки. В такива случаи не критикувайте директно и внимателно подбирайте думите, които използвате. Изключете изрази като "Какво ти става?", "Толкова ли не можеш да се справиш с това?". Избягвайте категорични констатации с "винаги" и "никога". Детето приема буквално казаното и някои заключения могат сериозно да го засегнат. Научете го да приема грешките като житейски урок - да ги анализира, за да не ги повтаря.

Не се колебайте да възлагате домашни задължения и всекидневни отговорности. Те подсилват усещането за равностойност с останалите членове на фамилията и заздравяват взаимното доверие.

Избягвайте сравнения, които поставят детето в неизгодна позиция - колко по-умен е неговият брат или приятел.

Когато хвалите, правете го искрено и заслужено. Бъдете конкретни - "Толкова хубаво направи тази апликация. Съчетал/а си прекрасно цветовете. И не се отказа, въпреки че срещна трудности с изрязването. Браво на теб".

Но прекалените похвали крият опасности. Впоследствие те могат да допринесат за формиране на ниско самочувствие у порасналото дете. Ако сте го превъзнасяли, че е най-красивото, най-умното и най-талантливото, щом попадне в детската градина или училището, тази представа може да претърпи сериозно крушение. Психологични проучвания доказват, че най-висока самооценка имат децата от предучилищна възраст. След това те сами разбират, че сред връстниците им има по-умни, по-способни и по-красиви.

Обърнете внимание какъв е вашият образ в очите на детето. Ако се самосъжалявате, самоохулвате или взаимно се неглижирате с партньора си, не давате положителен модел за подражание и уважение. Това подрива детското самочувствие. Обратното също не води до нищо добро - когато поставяте себе си и своите потребности на първо място, като подценявате околните. Не използвайте фрази от рода: "Ти какъв си, че да се обаждаш", "Теб никой не те пита", "Ти да мълчиш".

Помогнете на детето да развие положителна нагласа към света. Когато ви каже: "Не мога да се справя", подкрепете го с думите "Знам, че ти е трудно, но не е нужно да бързаш. След малко опитай отново. Сигурно ще успееш." Ако обаче срещнете съпротива, не бъдете прекалено настойчиви и не насилвайте детето. Може би подходящият момент не е настъпил. Увереността в собствената личност е нещо, което се развива с възрастта. И понякога трябва да се изчака.