Hай-често се страхуват от тъмното децата между 3 и 5 годинки. В тази възраст те не могат да разграничат реалното от въображаемото, защото все още не им достига логика. Страховете са естествени и големите не бива да пренебрегват проблемите на малките, да им се присмиват или да си мислят, че страховете на детето ще изчезнат сами, когато то порасне.

По-скоро родителите трябва да по могнат на своите пъзльовчета. Страхът трябва да бъде конкретизиран и да бъде изведен наяве. Детето се бои не от самата тъмнина, а от онова, което според него се крие в мрака. Какво точно - ето това трябва да се изясни. Деликатно го помолете да нарисува въобра жаемото чудовище - Баба Яга, голямо куче, вълк, привидение... После го накарайте да го направи от пластелин.

Когато образът се материализира, може леко да го промените: добавете към фигурката на чудовището смешни или симпатични елементи. Е, толкова ли е страшно кучето, ако едното му ухо виси надолу, а другото стърчи нагоре, ако то има къдрава козинка, овча опашка и усмихваща се муцунка?!

Разиграйте ситуацията: опитайте се да накарате детето само да влезе в ролята на страшилището: накарайте го да ви покаже как то ръмжи или крещи с все сила.Направете се на уплашени. Идентифицирането с "агресора", както биха се изразили психолозите, също помага да се изживее страхът.

Този защитен механизъм е описан за пръв път от детската психоложка Анна Фройд, дъщерята на "бащата" на психоанализата Зигмунд Фройд. Материализираният страх може да бъде лесно унищожен. Скъсайте рисунката с чудовището, смачкайте пластелиновата му фигурка, накарайте детето да я стъпче и да извика: "Махай се, не ме е страх от теб!".

Но нека това да стане през деня, а вечерта, преди да си легне в креватчето, му при помнете: "Чудовището вече няма да дойде, нали днес го смачкахме!". Насърчавайте малкия плашливко да усвои ролята на герой - да бъде защитник на своите играчки, на котето, на по-малките от него деца. Хвалете го за всяка смела постъпка. Оставете детето да бъде "господар на положението". Не го принуждавайте да спи на тъмно.

Позволете му само да светне или да угаси лампата. Спазвайте ритуал за заспиване. В една и съща последователност събирайте заедно играчките, изкъпете го, сложете го в креватчето и му разкажете хубава приказка, коя то да го успокои. Това ще създаде увереност в детето.

Най-добрата профилактика срещу всеки страх е доброто настроение.Каквито и сериозни и тревожни проблеми да имат възрастните, те не трябва да ги стоварват върху малките. В тяхно присъствие се смейте по-често, шегувай те се, забавлявайте се, играй те с тях, така че да изразходват своята енергия. На децата играта, която създава "мускулна радост", им е необходима така, както въздуха.