C наближаването на пролетта е възможно да изпитвате умора и отпадналост. Когато обаче това състояние е постоянно, тогава говорим за Синдром на хронична умора.

При страдащите от него нараства чувството за безсилие дори при минимално физическо или умствено натоварване. Все още не са известни причините за възникване на състоянието. При провеждане на клинични изследвания, често не се установяват отклонения от нормалните лабораторни показатели. Поради това лекарите дълго бяха скептични към съществуването на състоянието и към класификацията му като болест. Все още много медици не приемат проблема като здравословен, а като психологичен.

Има различни хипотези какво би могло да причини постоянната умора и отпадналост, но тъй като "виновникът" не е открит все още няма ефективна терапия на състоянието. Неизяснената етиология провокира особен интерес и представлява обект на спорове и противоречия сред лекарите. Въпреки липсата на единно мнение сред специалистите нараства броят на пациентите, на които е поставена тази диагноза.

Вместо "синдром на хроничната умора" често се използва терминът "миалгичен енцефаломиелит" (миалгия - болки в мускулите; енцефаломиелит - възпаление на главния или гръбначен мозък). Това наименование е предпочитано от лекарите, тъй като понятието умора е твърде неопределено и индивидуално и не отразява степента на отпадналост или другите симптоми на състоянието.

Най-често синдромът на хроничната умора се проявява след прекарано вирусно или инфекциозно заболяване, което понижава имунитета на организма. Състоянието се регистрира по време на стрес или непосредствено след стресова ситуация. За разлика от нормалната отпадналост, която се наблюдава в такива случаи, синдромът на хроничната умора не преминава за няколко дни или седмици, а може да продължи с месеци и дори с години. Състоянието засяга предимно млади, здрави и енергични хора, които без основателна причина започват да се оплакват от слабост, лесна уморяемост, главоболие, липса на концентрация, болки в ставите, мускулите или лимфните възли. Този грипоподобен синдром не преминава, а дори се задълбочава и изтощава организма не само физически, но и психически.

Според някои статистически проучвания, жените по-често страдат от синдрома на хроничната умора. Специалистите подчертават, че голяма част от мъжете също имат подобни оплаквания, но са по-склонни да игнорират и омаловажават проблема.

Освен постоянната и непреминаваща умора, други характерни симптоми за миалгичния енцефаломиелит са:

Проблеми с концентрацията, астения (обща слабост)
Проблеми с краткосрочната памет
Главоболие, различно по сила и честота от обичайното
Увеличаване и болки в някои лимфни възли
Болки и слабост в мускулите
Болки в ставите, които не се дължат на заболяване или травма
Нарушения на съня или повишена сънливост
Към тези симптоми могат да се добавят още: психологични проблеми, обърканост, задух, аритмия, болки в корема и подуване, гадене, рязка загуба на тегло и други.

В зависимост от симптомите и тяхната тежест специалистите различават няколко форми на протичане на заболяването. При леката човек може сам да се грижи за себе си, но се нуждае от повече почивка. Умерената форма се характеризира с всекидневна силна отпадналост, заради която пациентът се стреми да ограничи двигателната си активност. Наблюдава се повишена сънливост, усещане за умора дори след 8-9-часов сън и потребност от следобедна почивка. При тежката форма движенията са ограничени до минимум, пациентите трудно се концентрират, изпитват затруднение в извършването на елементарни движения и понякога дори се налага използването на инвалидна количка. Много тежката форма приковава страдащите на легло. Те са апатични, често имат силна непоносимост към светлина, шум и някои миризми.