Психотропните лекарства са нож с две остриета
Адекватното им използване помага на психично болните да водят по-качествен живот. Но за съжаление броят на хората, страдащи от тяхната употреба, нараства ...
Рискът от мозъчният инсулт може да се намали чрез профилактика
Чрез ултразвуково изследване се откриват атеросклеротични плаки и различни по степен стеснения на сънните и мозъчните артерии ...
За да постави диагнозата синдром на хронична умора, лекарят трябва да проведе задълбочени изследвания и да изключи различни болестни състояния, които водят до умора и свързаните с нея симптоми.
Това не е лесно, тъй като тази диагноза има същите характеристики и прояви като на много други заболявания. Все още не съществуват диагностични или лаборатор- ни маркери, които да спомагат при установяване на синдрома на хронична умора.
Това заболяване би могло да бъде объркано с хипофункция на щитовидната жлеза, сънна болест, някои болести, причиняващи умора (рак), психични разстройства (депресия, шизофрения), наднормено тегло. Също така хронична умора може да настъпи вследствие от използване на някои медикаменти и от злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества. Ако изброените вероятни причинители бъдат изключени, тогава се поставя диагнозата синдром на хронична умора. Лекарят обаче трябва да остане бдителен за появата на нова причина, обясняваща това състояние.
В случай че не се вземат терапевтични мерки, синдромът на хронична умора може да доведе до някои усложнения. Някои от тях са: депресия, свързана както със симптоматика, така и с липсата на диагноза; странични ефекти и неблагоприятни реакции вследствие на медикаментозна терапия; нежелателни прояви в резултат от липсата на активност (отвикване от дейности, декондициониране); социална изолация и загуба на работното място, причинени от ограничения в начина на живот.
