Андропаузата е време за отказ от вредните навици
В периода на мъжкия климактериум е възможно да загубим равновесие за малко, да се олюлеем, но да продължим напред и отново да се чувстваме утвърдени в живота си ...
Рискови фактори за цистита
Циститът е възпаление на пикочния мехур. Заболяването, което се среща често, започва остро. ...
За да постави диагнозата синдром на хронична умора, лекарят трябва да проведе задълбочени изследвания и да изключи различни болестни състояния, които водят до умора и свързаните с нея симптоми.
Това не е лесно, тъй като тази диагноза има същите характеристики и прояви като на много други заболявания. Все още не съществуват диагностични или лаборатор- ни маркери, които да спомагат при установяване на синдрома на хронична умора.
Това заболяване би могло да бъде объркано с хипофункция на щитовидната жлеза, сънна болест, някои болести, причиняващи умора (рак), психични разстройства (депресия, шизофрения), наднормено тегло. Също така хронична умора може да настъпи вследствие от използване на някои медикаменти и от злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества. Ако изброените вероятни причинители бъдат изключени, тогава се поставя диагнозата синдром на хронична умора. Лекарят обаче трябва да остане бдителен за появата на нова причина, обясняваща това състояние.
В случай че не се вземат терапевтични мерки, синдромът на хронична умора може да доведе до някои усложнения. Някои от тях са: депресия, свързана както със симптоматика, така и с липсата на диагноза; странични ефекти и неблагоприятни реакции вследствие на медикаментозна терапия; нежелателни прояви в резултат от липсата на активност (отвикване от дейности, декондициониране); социална изолация и загуба на работното място, причинени от ограничения в начина на живот.
