Възпалението на средното ухо се нарича отит. Това заболяване често се подценява от пациентите, а обощопрактикуващите лекари невинаги го разпознават. Но ако то не бъде правилно диагностицирано и лекувано, може да доведе до тежки последствия
Специалистите по уши, нос и гърло обясняват, че отитите се разделят на две големи групи.

• Първата е на острите отити. Те могат да бъдат предизвикани от различни вируси и бактерии, даже и от гъбички. През лятото къпането в замърсени водоеми също може да стане причина за отит. Но най-често болестта настъпва по време на грипните епидемии, когато вследствие на понижения имунитет на организма се активира локалната бактериална флора в ринофаринкса, в носа, в околносните кухини. До ухото инфекцията достига чрез евстахиевата тръба. При заболявания като грип и скарлатина инфекциозните причинители могат да достигнат до ухото по кръвен път.Острият отит обикновено започва с внезапно повишаване на температурата и силна болка в ухото, която ескалира нощем и понякога е нетърпима. Характерно за заболяването е, че температурата е висока до момента на изтичането на гнойния секрет от средното ухо. Това става най-често спонтанно. Но може да се наложи и малка операция - специалистът прави срязване на тъпанчето, при което през външния слухов проход изтича обилно количество гной. Така за 3-4 дни отзвучава локалната симптоматика. След като се затвори тази перфорация (спонтанна или предизвикана от УНГ специалист), е необходимо да се следят пулсът, температурата и кръвната утайка. Отклоненията по тези показатели насочват за някакво усложнение на острия отит.
• Хроничните отити са много по-чести от острите. Те от своя страна се делят на две големи групи.

1. При първата е засегната само епителната тапицерия на средното ухо и възпалението протича много по-благоприятно, без някаква особена симптоматика. Изключение са случаите, при които ухото се реинфектира - при обща инфекция, която активира тази в ухото, или при навлажняване и намокряне отвън. Най-често това е свързано с периодично изтичане на бял слузест секрет. Когато реинфектирането не се открие и диагностицира своевременно, заболяването може да протече като екзема на външния слухов проход, което налага провеждане на съответното лечение. Хроничните отити от първата група отначало задължително се третират консервативно с капки за уши. Те съдържат най-често антибиотик, който се предписва след специално изследване - антибио  грама. Съобразно измененията в средното ухо на второ място при хроничните отити се пристъпва към оперативно лечение. 
2. Далеч по-голям е проблемът при хроничните отити, които протичат с разрушаване на костните структури на средното ухо. То се намира в слепоочната кост, която е стратегическа - разположена е в основата на черепа и съществува опасност възпалителният процес при разрушението на костите да тръгне нагоре към черепното съдържимо. Това може да доведе до различни усложнения - менингити, абсцеси на мозъка и т.н. 

Важно е да се знае, че лекуващият лекар трябва да бъде много "подозрителен" при всички случаи на хронични отити. Особено изострено трябва да бъде вниманието към имунодефицитните пациенти - диабетици, болни от СПИН, при които инфекцията не е диагностицирана навреме. Абсцесите могат да се спуснат надолу от ухото и оттам да дадат съответни усложнения, които могат да завършат и фатално.

За съвременната медицина изключително сериозен е проблемът с хроничните отити, които са съпроводени с т.нар. холестеатом - образувание, което се развива в кухината на средното ухо. Холестеатомът прогресира много бавно - разширява се в диаметър около милиметър, милиметър и половина на година, но води до тежки поражения. Това състояние е съпроводено с главозамайване, световъртеж, понякога с гадене и повръщане и тази симптоматика в никакъв случай не бива да се пренебрегва. Възможно е да се стигне не само до разрушения на костите, но и до оголване на канала на лицевия нерв, който може да се парализира.
При хроничните отити, съпроводени със споменатите огромни разрушения, лечението е много по-радикално. При тях задължително се извършва операция. Целта на тази оперативна интервенция е създаване на условия за редовно почистване на кухината. Тази процедура винаги трябва да се извършва само от специалист по уши, нос и гърло. Лечението в никакъв случай не трябва да се предприема от джипита, които не са достатъчно подготвени за такива случаи, а само от специалисти.

При малките деца симпомите подвеждат

Малките деца боледуват значително по-често от остри отити. Това се дължи на някои анатомични структури - при тях евстахиевата тръба е относително по-къса и по-широка, което нарушава нормалната вентилация на средното ухо. Предразполагащи фактори за възникване на отит са и увеличена трета сливица, полипи в носа, изкривена носна преграда и др.

Неблагоприятно обстоятелство е, че в ранна детска възраст острият отит често протича не с нетипична, а с обща симптоматика - повишена температура, менингиално дразнене, безсъние, нарушено хранене, диария и/или повръщане, плач, което подвежда за някое друго заболяване. И едва когато детето бъде прегледано от ушен лекар, той чрез отоскопия открива изменение на тъпанчетата. За развитието на остър отит при кърмачетата родителите могат да се досетят освен по изброените по-горе симптоми, и по периодичното проплакване на бебето, придружено от пипане на болното ухо и от притискането и търкането му във възглавницата. При най-малкото съмнение за такова заболяване трябва незабавно да се потърси компетентна специализирана лекарска помощ. С правилно антибиотично лечение възпалителният процес при острия отит може да бъде спрян. В противен случай могат да възникнат опасни усложнения - трайно намален слух, хронифициране на възпалителния процес и други.