Eфективността на първичната профилактика, насочена към рисковите фактори за мозъчни инсулти, е потвърдена с 18 големи международни проучвания. Чрез нея може да се постигне понижаване на риска от исхемични инсулти с 80%. Идентифицирани са редица рискови фактори, които могат да бъдат променени. Те са обособени в две групи - добре и по-малко добре документирани.

Повлияване на документираните изменяеми рискови фактори:

Артериална хипертония

Тя е най-важният и най-разпространеният рисков фактор за исхемичен инсулт. Епидемиологични проучвания показват, че при артериално налягане, по-високо от 160/95 mmHg, рискът от инсулт нараства около 4 пъти. Метаанализ на 17 добре документирани проучвания сочи, че лечението на хипертонията, провеждано с диуретици или бета-блокери, води до понижаване на диастолното налягане средно с 5-6 mmHg и до намаляване на риска от мозъчен инсулт с 38%, а от миокарден инфаркт - с 16%. В друго проучване - Syst-Eur (Systolic Hyper- tension in Europe), се установи, че лечението на изолираната систолна хипертония с калциев антагонист в комбинация с АСЕ-инхибитор и/или диуретик понижава систолното налягане с 20 mmHg и намалява риска от мозъчен инсулт с 42%.

Препоръки: отстраняване на рисковите фактори, свързани с начина на живот и хранене; провеждане на системно антихипертензивно лечение - за предпочитане с АСЕ-инхибитор и калциев антагонист, и понижаване на артериалното налягане до оптимални стойности - 140/90 mmHg (за диабетици - 130/80 mmHg); назначаване на невропротективно лечение при дълготрайна и недобре контролирана артериална хипертония; проследяване на болните от личния лекар и периодични консултации с кардиолог и невролог.

Тютюнопушене

Никотинът засилва атеросклеротичните процеси. Освен това мозъчните съдове не се адаптират към него и при всяко изпушване на нова цигара мозъчното съдово съпротивление се повишава. С редица изследвания е доказано, че отказът от тютюнопушене води до понижаване на риска от исхемичен инсулт. През първата година след прекъсването му рискът намалява с 50%, а 5 години след това той се изравнява с риска при непушачите. Трябва да се знае, че рискът от исхемичен инсулт се повишава и при пасивно тютюнопушене - 1.2-1.8 пъти.

Препоръка: прекъсване на тютюнопушенето и излагането на тютюнев дим.

Захарен диабет

Той е независим рисков фактор за исхемичен инсулт, но често се придружава и от други атерогенни рискови фактори - артериална хипертония, повишени липиди и затлъстяване. Епидемиологични проучвания сочат, че рискът от исхемичен инсулт при болни със захарен диабет е между 1.8 и 6.0 пъти по-висок. Установено е, че стриктното лечение на захарния диабет намалява честотата на уврежданията на малките съдове. Понижаването на кръвното налягане при болни със захарен диабет тип 2 води до понижаване на риска от инсулт с 43% и забавя прогресирането на диабетната ретинопатия.

Препоръки: осъществяване на адекватно антидиабетно лечение; провеждане на системно и енергично антихипертензивно лечение при болни със захарен диабет тип 2 и високо кръвно налягане; при наличие и на други рискови фактори - включване на статин; назначаване на невропротективно лечение при комбиниране на захарния диабет с други рискови фактори; проследяване на болните от личния лекар и периодични консултации с ендокринолог, кардиолог и невролог.

Асимптомни каротисни стенози

При наличието на стеснение на сънните артерии рискът от исхемичен инсулт нараства 2 пъти. Величината на риска зависи от степента на стенозата (стеснението). Рискът се повишава при прогресиране на стенозата и при съчетанието Напоследък е установено, че някои статини и калциеви антагонисти, назначавани при артериална хипертония, забавят прогресирането и на атеросклерозата на мозъчните съдове.

Препоръки: провеждане на периодични неврологични прегледи и контролни доплерсонографски изследвания през интервали от 6-12 месеца; провеждане на енергично лечение на съпътстващите рискови фактори - артериална хипертония, повишен холестерол, захарен диабет и др.; назначаване на тромбоцитни антиагреганти; провеждане на профилактична невропротекция при високостепенните каротисни стенози.

Повишен холестерол

Когато плазмените концентрации на общия холестерол са между 240 и 279 mg%, рискът от исхемичен инсулт е 1.8 пъти по-висок, а при концентрации над 280 mg% - 2.6 пъти. Установено е, че при болни с исхемична болест на сърцето статините понижават риска не само от миокарден инфаркт и сърдечна смърт, но с 31% и от исхемичен инсулт.

Препоръки: промяна в диетата и оптимизиране на физическата активност; лечение на другите рискови фактори за исхемичен инсулт; назначаване на статини при болни с исхемична болест на сърцето и при лица с рискови фактори за нея, когато LDL-холес- теролът е повишен; проследяване на болните от личен лекар и консултации с ендокринолог, кардиолог и невролог.

Сърдечни заболявания

Възникването на исхемичните инсулти е в тясна връзка с наличието на симптомно или асимптомно сърдечно заболяване.

Предсърдно мъждене. Рискът за исхемичен инсулт при наличие на неревматично предсърдно мъждене нараства с възрастта. Той е най-голям - 4.5 пъти - за хората между 80-89 години. Рискът за исхемичен инсулт е най-голям при хората над 75 г. , когато са налице и други рискови фактори - 8.1%.

Препоръки: назначаване на орални антикоагуланти при болни над 75 г. със или без други рискови фактори; прилагане на орални антикоагуланти при болни между 65 и 75 г. при наличие и на други рискови фактори; назначаване на ацетизал или орални антикоагуланти при болни между 65 и 75 г. без други рискови фактори; при болни под 65 г. без други рискови фактори се прилага ацетизал, а при наличие и на други рискови фактори - орални антикоагуланти; назначаване на невропротективно лечение при съчетание на неревматичното предсърдно мъждене с други рискови фактори; проследяване на болните от личен лекар и консултации с ендокринолог, кардиолог и невролог.

Миокарден инфаркт. Рискът от исхемичен инсулт след преболедуван миокарден инфаркт е 1-2%. При острия миокарден инфаркт обаче исхемичен инсулт възниква по-рядко - при 0.8% от болните.

Препоръки: при персистиращо предсърдно мъждене, намалена функция на левия вентрикул и наличие на тромби в него се препоръчват орални антикоагуланти с поддържане на хипокоагулацията между 2.0 и 3.0 INR; назначаване на статини при хиперлипидемия; назначаване на тромбоцитни антиагреганти за профилактика на рецидивиращ миокарден инфаркт; проследяване на болните от личен лекар и консултации с ендокринолог, кардиолог и невролог.

Хиперхомоцистеинемия (повишена плазмена концентрация на хомоцистеина). Приема се, че при наличието Препоръки: изследване на плазмените концентрации на хомоцистеина при хора с рискови фактори за исхемичен инсулт и особено с каротисна стеноза; включване в менюто на храни, богати на фолиева киселина, вит. В6 и вит. В12 (зеленчуци, плодове, месо, риба, житни и други зърнени продукти и пр.); назначаване на фолиева киселина, вит. В6 и вит. В12 при лица с хиперхомоцистеинемия (доказано е, че това води до понижаване на плазмените концентрации на хомоцистеина и до регресиране на холестеролните плаки в мозъчните съдове).

Към по-малко документираните изменяеми рискови фактори за исхемичен инсулт се причисляват: затлъстяването, метаболитният синдром, намалената физическа активност, нерационалното хранене, злоупотребата с алкохол и медикаменти, хиперкоагулабилитетът (повишената съсирваемост на кръвта), употребата на орални контрацептиви и някои възпалителни процеси. Тези рискови фактори, повечето свързани с начина на живот, се модифицират предимно с немедикаменти въздействия - здравословен начин на живот.