Рискът от мозъчният инсулт може да се намали чрез профилактика

Рискът от мозъчният инсулт може да се намали чрез  профилактика

Eфективността на първичната профилактика, насочена към рисковите фактори за мозъчни инсулти, е потвърдена с 18 големи международни проучвания. Чрез нея може да се постигне понижаване на риска от исхемични инсулти с 80%. Идентифицирани са редица рискови фактори, които могат да бъдат променени. Те са обособени в две групи - добре и по-малко добре документирани.

Повлияване на документираните изменяеми рискови фактори:

Артериална хипертония

Тя е най-важният и най-разпространеният рисков фактор за исхемичен инсулт. Епидемиологични проучвания показват, че при артериално налягане, по-високо от 160/95 mmHg, рискът от инсулт нараства около 4 пъти. Метаанализ на 17 добре документирани проучвания сочи, че лечението на хипертонията, провеждано с диуретици или бета-блокери, води до понижаване на диастолното налягане средно с 5-6 mmHg и до намаляване на риска от мозъчен инсулт с 38%, а от миокарден инфаркт - с 16%. В друго проучване - Syst-Eur (Systolic Hyper- tension in Europe), се установи, че лечението на изолираната систолна хипертония с калциев антагонист в комбинация с АСЕ-инхибитор и/или диуретик понижава систолното налягане с 20 mmHg и намалява риска от мозъчен инсулт с 42%.

Препоръки: отстраняване на рисковите фактори, свързани с начина на живот и хранене; провеждане на системно антихипертензивно лечение - за предпочитане с АСЕ-инхибитор и калциев антагонист, и понижаване на артериалното налягане до оптимални стойности - 140/90 mmHg (за диабетици - 130/80 mmHg); назначаване на невропротективно лечение при дълготрайна и недобре контролирана артериална хипертония; проследяване на болните от личния лекар и периодични консултации с кардиолог и невролог.

Тютюнопушене

Никотинът засилва атеросклеротичните процеси. Освен това мозъчните съдове не се адаптират към него и при всяко изпушване на нова цигара мозъчното съдово съпротивление се повишава. С редица изследвания е доказано, че отказът от тютюнопушене води до понижаване на риска от исхемичен инсулт. През първата година след прекъсването му рискът намалява с 50%, а 5 години след това той се изравнява с риска при непушачите. Трябва да се знае, че рискът от исхемичен инсулт се повишава и при пасивно тютюнопушене - 1.2-1.8 пъти.

Препоръка: прекъсване на тютюнопушенето и излагането на тютюнев дим.

Захарен диабет

Той е независим рисков фактор за исхемичен инсулт, но често се придружава и от други атерогенни рискови фактори - артериална хипертония, повишени липиди и затлъстяване. Епидемиологични проучвания сочат, че рискът от исхемичен инсулт при болни със захарен диабет е между 1.8 и 6.0 пъти по-висок. Установено е, че стриктното лечение на захарния диабет намалява честотата на уврежданията на малките съдове. Понижаването на кръвното налягане при болни със захарен диабет тип 2 води до понижаване на риска от инсулт с 43% и забавя прогресирането на диабетната ретинопатия.

Препоръки: осъществяване на адекватно антидиабетно лечение; провеждане на системно и енергично антихипертензивно лечение при болни със захарен диабет тип 2 и високо кръвно налягане; при наличие и на други рискови фактори - включване на статин; назначаване на невропротективно лечение при комбиниране на захарния диабет с други рискови фактори; проследяване на болните от личния лекар и периодични консултации с ендокринолог, кардиолог и невролог.

Асимптомни каротисни стенози

При наличието на стеснение на сънните артерии рискът от исхемичен инсулт нараства 2 пъти. Величината на риска зависи от степента на стенозата (стеснението). Рискът се повишава при прогресиране на стенозата и при съчетанието Напоследък е установено, че някои статини и калциеви антагонисти, назначавани при артериална хипертония, забавят прогресирането и на атеросклерозата на мозъчните съдове.

Препоръки: провеждане на периодични неврологични прегледи и контролни доплерсонографски изследвания през интервали от 6-12 месеца; провеждане на енергично лечение на съпътстващите рискови фактори - артериална хипертония, повишен холестерол, захарен диабет и др.; назначаване на тромбоцитни антиагреганти; провеждане на профилактична невропротекция при високостепенните каротисни стенози.

Повишен холестерол

Когато плазмените концентрации на общия холестерол са между 240 и 279 mg%, рискът от исхемичен инсулт е 1.8 пъти по-висок, а при концентрации над 280 mg% - 2.6 пъти. Установено е, че при болни с исхемична болест на сърцето статините понижават риска не само от миокарден инфаркт и сърдечна смърт, но с 31% и от исхемичен инсулт.

Препоръки: промяна в диетата и оптимизиране на физическата активност; лечение на другите рискови фактори за исхемичен инсулт; назначаване на статини при болни с исхемична болест на сърцето и при лица с рискови фактори за нея, когато LDL-холес- теролът е повишен; проследяване на болните от личен лекар и консултации с ендокринолог, кардиолог и невролог.

Сърдечни заболявания

Възникването на исхемичните инсулти е в тясна връзка с наличието на симптомно или асимптомно сърдечно заболяване.

Предсърдно мъждене. Рискът за исхемичен инсулт при наличие на неревматично предсърдно мъждене нараства с възрастта. Той е най-голям - 4.5 пъти - за хората между 80-89 години. Рискът за исхемичен инсулт е най-голям при хората над 75 г. , когато са налице и други рискови фактори - 8.1%.

Препоръки: назначаване на орални антикоагуланти при болни над 75 г. със или без други рискови фактори; прилагане на орални антикоагуланти при болни между 65 и 75 г. при наличие и на други рискови фактори; назначаване на ацетизал или орални антикоагуланти при болни между 65 и 75 г. без други рискови фактори; при болни под 65 г. без други рискови фактори се прилага ацетизал, а при наличие и на други рискови фактори - орални антикоагуланти; назначаване на невропротективно лечение при съчетание на неревматичното предсърдно мъждене с други рискови фактори; проследяване на болните от личен лекар и консултации с ендокринолог, кардиолог и невролог.

Миокарден инфаркт. Рискът от исхемичен инсулт след преболедуван миокарден инфаркт е 1-2%. При острия миокарден инфаркт обаче исхемичен инсулт възниква по-рядко - при 0.8% от болните.

Препоръки: при персистиращо предсърдно мъждене, намалена функция на левия вентрикул и наличие на тромби в него се препоръчват орални антикоагуланти с поддържане на хипокоагулацията между 2.0 и 3.0 INR; назначаване на статини при хиперлипидемия; назначаване на тромбоцитни антиагреганти за профилактика на рецидивиращ миокарден инфаркт; проследяване на болните от личен лекар и консултации с ендокринолог, кардиолог и невролог.

Хиперхомоцистеинемия (повишена плазмена концентрация на хомоцистеина). Приема се, че при наличието Препоръки: изследване на плазмените концентрации на хомоцистеина при хора с рискови фактори за исхемичен инсулт и особено с каротисна стеноза; включване в менюто на храни, богати на фолиева киселина, вит. В6 и вит. В12 (зеленчуци, плодове, месо, риба, житни и други зърнени продукти и пр.); назначаване на фолиева киселина, вит. В6 и вит. В12 при лица с хиперхомоцистеинемия (доказано е, че това води до понижаване на плазмените концентрации на хомоцистеина и до регресиране на холестеролните плаки в мозъчните съдове).

Към по-малко документираните изменяеми рискови фактори за исхемичен инсулт се причисляват: затлъстяването, метаболитният синдром, намалената физическа активност, нерационалното хранене, злоупотребата с алкохол и медикаменти, хиперкоагулабилитетът (повишената съсирваемост на кръвта), употребата на орални контрацептиви и някои възпалителни процеси. Тези рискови фактори, повечето свързани с начина на живот, се модифицират предимно с немедикаменти въздействия - здравословен начин на живот.

 

Здравни теми

Деца

Лечение

Кожа

Стрес

Тийнейджър

Умора

Жени

Депресия

Витамини

Сърце

Имунитет

Любов

Мозък

Рак

Секс

Очи

Родител

Храна

Бебе

Хормони

Работа

Грип

Дете

Зъб

Отношения

Мед

Главоболие

Хранене

Упражнения

Сън

Билки

Зеленчуци

Възпитание

Плодове

Мъж

Рани

Инсулт

Психотерапия

Диабет

Инфаркт

Училище

Имунната система

Пикочен мехур

Семейство

Кръв

Антиоксиданти

Вируси

Кръвно

Сърбеж

Мотивация

Самочувствие

Психика

Възраст

Влагалище

Венци

Болка

Гръбначен стълб

Стави

Страх

Уважение

Лице

Пубертет

Емоция

Инфекции

Зъби

Запек

Око

Повръщане

Масаж

Гръб

Алергия

Температура

Тумор

Стомах

Напрежение

Парене

Стареене

Кал

Кариес

Кашлица

Простата

Крака

Зъбен камък

Спорт

Холестерол

Матка

Гадене

Зъбна плака

Диета

Бъбреци

Кръвно налягане

Компютър

Почивка

Менопауза

Менструация

Бременност

Астма

Целулит

Грижи

Маска

Приятелство

Море

Зелен чай

Зависимост

Диагностика

Гърч

Безплодие

Настинка

Общуване

Кръвоносен съд

Хемороиди

Слънце

Яйчници

Ученик

Зачервяване

Мазнини

Отслабване

Поведение

Самооценка

Безсъние