Инсултът представлява остро нарушение на мозъчното кръвообращение, което настъпва внезапно. За съжаление България е на едно от водещите места в Европа по честота на инсултите. Тази мрачна статистика се дължи на ниската здравна култура и пренебрегване на рисковите фактори. Според специалисти в областта на неврологията, неврофизиологията и неврохирургията основните причини за инсулта са високото кръвно налягане, ритъмните нарушения на сърцето, високите стойности на холестерола, тютюнопушенето и нездравословният начин на живот.

В рисковата група на застрашените от мозъчен инсулт влизат страдащите от високо кръвно налягане, сърдечно болните, склонните към обезводняване, хора, упражняващи физически труд, които лесно се дехидратират. Уязвими са и възрастните хора с подобни оплаквания. А високата стойност на холестерола при диабетиците покачва в пъти риска от инсулт. Тревожно е, че напоследък към рисковата група се причисляват и т.нар. юпита - амбициозни млади хора, които работят много, почиват малко и са подложени на постоянен стрес. Голяма част от тях страда от латентна хипертония и психоемоционалният фактор може да бъде предпоставка за развитие на болестта.

Различаваме кръвоизливен и исхемичен инсулт. При първия вид настъпва кръвоизлив в ликворното пространство (място, в което циркулира гръбначно-мозъчната течност) и кръвта започва да се излива между мозъчните обвивки. Най-често той е вследствие на разкъсване на аневризми (болестно изтъняване на мозъчна артерия) или увредени съдови стени. Причините могат да бъдат най-различни - физически усилия, психоемоционално напрежение, рязка промяна в концентрацията на вещества в кръвта и покачване на артериалното налягане, остро нарушение на снабдяването на тъканите с кислород.

Мозъчният кръвоизлив настъпва внезапно и има изразени неврологични и психични симптоми - изтръпване на крайници, говорни смущения, нарушено равновесие, усещане за гадене, повръщане, световъртеж. Може да се помрачи и съзнанието, но това се случва най-често при масираните инсулти, както и при исхeмичните, съпроводени от мозъчен оток. Влошаването на състоянието настъпва стъпалообразно в първите 24 часа, затова болният трябва незабавно да се транспортира в легнало положение до болница и да бъде хоспитализиран.

Мозъчният исхемичен инсулт се предизвиква от стеснение на артериален съд, запушването му от тромб (тромбоза), както и от спазъм или нарушение в регулацията на големите мозъчни съдове и техните клонове. Вследствие на това участък от мозъка не се оросява добре и получава недостатъчно количество кръв. Обeзкървяването води до исхемично размекване на мозъчната тъкан. За кратко нервните клетки в неоросената област умират. Затова е много важно при инсулт спешно да потърсите помощ през първите 6 часа, когато лекарската намеса може да бъде решаваща. След това пораженията стават пагубни и необратими.

Лечението на инсулта е медикаментозно и изисква пълен физически и психически покой по време на острата фаза. Първите 3-7 дни то се извършва в болнични условия, след което продължава в домашни. Успоредно се провежда и рехабилитация, която има за цел да предотврати по-значими двигателни увреждания. След критичната фаза болните имат лабилно кръвно, трудно се изправят и пазят равновесие и др. Затова на по-късен етап лечението продължава в балнеосанаториум (за около 2 седмици), за което съществува клинична пътека с направление от личния лекар.