Под понятието пубертет се имат предвид годините на бурен растеж и развитие, предшестващи "узряването".

Прието е, че момичето съзрява с идването на първата менструация.

Това обаче още не означава пълна телесна и психическа зрялост. Превръщането на детето в зряла девойка е продължителен процес, който изисква грижи от самата нея, от родителите Няма строго определена възраст за настъпване на пубертета. При повечето момичета половото съзряване започва към 11-годишна възраст, когато след определен период от време - обикновено до 2 години - те получават първата си менструация. Някои започват своето развитие на 9-годишна, други след 13-годишна възраст, а има и изключителни случаи, когато половото съзряване започва на 7 или едва на 15 години. Ранният или късният пубертет не е белег, че жлезите с вътрешна секреция у момичето не функционират правилно. Това само означава, че то се развива по-бързо или по-бавно. Индивидуалното развитие е плод на наследственост, като децата на по-късно развилите се родители са предразположени към по-късно развитие и обратно.

Да проследим какво става с момичето, у което пубертетът започва на 11-годишна възраст. На 7-8-години то е израснало с 5 до 7 см годишно. На 9 години процесът е намалял до 4 см. Изведнъж през следващите 2 години израстването се увеличава до 8-9 см. Вместо да наддава по 2-4 кг, както до този момент, момичето увеличава теглото си с 5 до 10 кг, без да надебелява. Апетитът се увеличава неимоверно.

Ето какви физиологични промени настъпват в подрастващия организъм.

От яйчниците се изпращат хормони, които дават сигнал за започване на преходния период. Развиват се гърдите, краката и бедрата наедряват и се заоблят. Започва окосмяването под мишниците, по краката, около гениталиите и влагалището. Настъпват и други промени. В началото на този период гърдите на момичето започват да се развиват. Най-напред се увеличават и набъбват ареолите (тъмните кръгове около зърната). След това целите гърди започват да се оформят. През първата година и половина формата им е близка до коничната, а с приближаването на първата менструация те се заоблят до полусфери. Наскоро след като гърдите започват да се развиват, настъпва и окосмяването в областта на половите органи.

Менструацията може да се появи от 10-11- до 17- годишна възраст.

Тя прилича на кървене, но не е загуба на жизненоважна за организма кръв. На практика организмът не произвежда много менструална течност, въпреки че понякога изглежда така. Менструацията е нормален телесен процес. Понякога мускулите, които изтласкват ненужния материал, причиняват известно напрягане и спазми. Някои момичета се оплакват от главоболие, гадене, болки в кръста или ниско в корема. Ако болките са силни или има други смущаващи неща, момичето трябва да се консултира с личния си лекар или гинеколог.

При някои момичета окосмяването в областта на половите органи започва няколко месеца преди развитието на гърдите. Понякога окосмяването под мишниците е първият признак на промяната, а не последният. Обикновено минават две години от появата на първите признаци на пубертета до идването на менструацията, но при момичетата с ранен пубертет това може да се случи за по-малко от година. От друга страна, момичетата, които по-късно навлизат в пубертета, се развиват по-бавно и обикновено минават повече от две години преди появата на първата менструация. Понякога се случва едната гърда да започне да се развива няколко месеца преди другата. Това е съвсем обикновено и нормално. Гърдата, която се е развила по-рано, остава по-голяма през целия пубертет.

За нормална долна граница на този деликатен период се приема деветата година.

Тенденцията в развитите общества, особено в по-големите градове, е долната граница да пада. Този праг е различен и при отделните поколения. Например нашите баби и прабаби са встъпвали в пубертета едва на 14 години. Продължителността на периода също е строго индивидуална. През пубертетната възраст могат да се наблюдават редица отклонения, някои от които са временни (физиологични), а други са резултат на болестни състояния (патологични) и изискват лекарско наблюдение и лечение. За по-бързото им преминаване най-често имат значение правилният хигиенен и хранителен режим. Лечението на физиологичните отклонения с хормони е вредно.

Едни от най-често срещаните физиологични отклонения по време на пубертета са отклоненията в действието на ендокринните жлези.

В резултат на тяхната усилена дейност и недостатъчно бързото нагаждане на организма могат да се появят състояния, напомнящи заболяванията на жлезите с вътрешна секреция. У някои девойки се наблюдава увеличение на щитовидната жлеза (юношеска гуша), съчетано с белезите на невровегетативна лабилност (изпотяване, учестен пулс, сърцебиене). Само в някои случаи физиологичният гигантизъм е нежелан (главно у момичетата), когато ръстът на 13-14-годишни деца надмине 180 см. Тогава би могло да се предприеме лечение, което да спре по-нататъшното израстване.