Антиоксиданти срещу стреса
Cтресът има много лица - финансови и семейни проблеми, притеснения на работното място или тревога заради липсата на работа. ...
Най-често острият цистит представлява бактериално възпаление на лигавицата на пикочния мехур. Фактори за развитие на инфекцията са камъни в мехура, захарен диабет, носенето на уретрален катетър, оперативни манипулации в тази област, заболявания на простатната жлеза при мъжа и на гениталиите у жената и др.
Освен от бактерии острият цистит може да бъде предизвикан и от хламидии, термични и химични причинители, туберулоза и др. Съществува и т.нар. "лъчев" цистит, който се среща при болни, подложени на лъчетерапия заради туморни образувания на малкия таз. Болните с остър цистит имат мъчителни постоянни позиви за уриниране с чувство на недоизпразване на пикочния мехур, болка в областта на мехура, парене или "щипане" при уриниране.
Не рядко съобщават за отделяне само на капки тъмна и с неприятен мирис урина. Цветът може да бъде променен до тъмночервен поради наличието на кръв. Острият цистит засяга повече нежния пол. Проявява се още в ранна детска възраст, като причините обикновено са свързани с вродени заболявания на отделителната система. Между 18 и 30 години той може да се предизвика от активния полов живот, както и от бременност и раждане.
Третият пик на честота е между 60 и 70-годишна възраст. Тогава болестта се среща по-често при мъжете, а причините обикновено са увеличената простатна жлеза (което води до задържане на урина) или камъни в пикочния мехур и бъбреците, както и склеротични промени на уретрата. Диагнозата на заболяването не е трудна - прави се с лабораторни, клинични и инструментални изследвания.
Класическият метод чрез рентген е успешно изместен от ехографското изследване, което има по-висока диагностична стойности е абсолютно безвредно. По преценка на специалиста може да се препоръча и цистоскопско изследване. Необходимо е лечението да започне възможно най-рано. Не губете време със самолечение по рецепти от народната медицина, а потърсете специалист невролог. Иначе рискувате заболяването да се хронифицира.
