Със сигурност има много хора, които не са били в отпуск от доста дълго време. Но със същата сигурност може да се твърди, че 80% от нас са потенциални носители на синдрома на хроничната умора. Наличието на такава предразположеност все още не означава, че толкова голям брой хора задължително ще "реализират този свой потенциал".

В хаоса на нашето съвремие човек все по-често се оплаква от лесна уморяемост, нарушения на съня, тревожност и напрегнатост, снижен праг на раздразнителност. Тези временни неразположения са част от предразположеността и потенциалната възможност на съвременния човек да се зарази от "новата чума", наречена синдром на хроничната умора. Той се характеризира с чувство на упорита и постоянна умора, което не изчезва дори след почивка, и не се дължи на наличието на някакво друго заболяване.

Точната причина за възникване на този синдром все още не е известна. Някои учени предполагат, че той може да се дължи на вирус от групата на херпес вирусите, но до този момент не е открит конкретен причинител. Други изказват мнението, че организмът е затормозен от възпаление на някой нерв, в резултат на реакция на имунната система или дори автоимунно заболяване. Но всички се обединяват около мнението, че основните фактори, допринасящи за развитието на синдрома на хроничната умора, са начинът на живот, неправилното хранене, липсата на достатъчно време за почивка, възрастта, постоянният стрес, замърсената околна среда, наследствената предразположеност.

Хроничната умора поразява главно младите, по-високо образованите и преуспяващите хора. Жените, като по-чувствителни и емоционални, боледуват два пъти по-често от мъжете.

Основните признаци на хроничната умора са два:

постоянна, непредизвикана от някакви конкретни обстоятелства умора и рязко намаляване на работоспособността, бързо изморяване дори при незначителни натоварвания. Съществуват и други десет, по-малко типични признака за настъпването на болестта - остро начало, повишена температура (понякога и треска), разстройство на съня, периодично главоболие, болезненост на отделни групи мускули, болка и дращене в гърлото, увеличаване на лимфните възли, мускулна отпадналост, намаляване на интелектуалните способности - невъзможност за концентреция, разпиляност на мисълта, повишена раздразнителност, депресивност.

Понякога за преодоляването на тези неприятни усещания са достатъчни няколко часа здрав следобеден сън или един приятен уикенд в края на седмицата,

а в най-лошия случай - реализирането на така чаканата лятна ваканция. Но ако сте открили у себе си двата основни признака на синдрома на хроничната умора и поне шест от другите десет, е необходимо да потърсите квалифицирана помощ. Синдромът на хронична умора не е "мързел", за който да се упреквате. Той е упорито състояние с чувство за отпадналост, което може да продължи от няколко месеца до цели години, изискващо нашето критично, но и активно отношение. Въпреки че на този етап не е открит специфичен медикамент, който да лекува синдрома на хронична умора, един рационален подход за справяне с него съдържа в себе си промяна в стила на живот, преосмисляне на режима на хранене, дозиране на натовареността и преоценка на значението на почивката.

Препоръчително е да си създадете навик за ежедневна физическа активност,

леки до умерени упражнения за около 20-30 минути, които обаче не бива да водят до усещане за задълбочаване на умората, а точно обратното - за тонизиране. Подходящи са разходките в парка, тичане с умерено темпо, каране на колело, плуване. Желателно е и на няколко пъти през деня да прилагате техники за справяне със стресовите ситуации - например дълбоко дишане. Структурирането на деня и определянето на приоритети по отношение на задачите, също би дало благоприятен ефект.