Пародонтозата атакува венците без симптоми
Пародонтозата е заболяване, което по разпространение се нарежда на второ място след кариеса(разяждането на зъбите) и се среща предимно при хора над 30-годишна възраст. Тя засяга не самия зъб, а тъканите и връзките, които го поддържат. ...
Менопауза. Лечение на някои последици от климакса
Чувството на влагалищна сухота и рецидивиращите инфекции на пикочните пътища и влагалището са сред най-честите и неприятни последици на менопаузата. Женската полова система и долната част на пикочните пътища са ...
Денталната сребърна амалгама се използва повече от 150 години за лечение на кариес. Нейният състав включва сребро, мед, калай, живак. В наше време металната сплав се предлага в капсули с точно дозирани съставки. Всяка капсула се активира в специален уред и тогава се поставя в зъба.
Амалгамата има някои безспорни предимства, заради които продължава да се използва в стоматологията. А най-големият и недостатък е нейната токсичност, дължаща се на живака. Да, този елемент действително е опасен за здравето, но той съществува в множество форми, всяка от които носи различни характеристики. Живакът в амалгамата е свързан в кристална решетка и се отделя в много малко количество при дъвчене, консумация на горещи напитки и храни.
Ново изследване дава конкретни данни по дискусионния въпрос. Екип от специалисти прилага специфични рентгенови техники, за да анализира повърхността на прясно изготвени амалгамни пломби, както и на поставени преди 20 години. Оказва се, че новите пломби притежават много ниска токсичност и тя не представлява заплаха за здравето, тъй като не създава предпоставки за натрупване на живачни съединения в тъканите. В старите пломби сребристият елемент е под формата на специфично съединение - бета-живачен сулфид, което не е опасно за здравето.
Учените откриват, че повърхността на амалгамените пломби губи над 90% от живака си, като основните причини са изпарение, въздействие на силни съставки от продукти за дентална хигиена, киселинност в устата и др. Процесът протича бавно и постепенно. При него се отделят малки количества живак на редки интервали, които са напълно поносими за детоксикиращите способности на човешкия организъм. За разлика от повърхността на пломбата вътрешността и остава практически непроменена - загуба та е едва 4% до 6% в рамките на две десетилетия.
Учените смятат, че дори при поглъщане на пломбата не може да настъпи натравяне с живак. При подобна ситуация най-голямата опасност се крие в риска от задавяне.
