Къпането в морето е приятно, но до момента, в който настъпва преохлаждане на организма. Можем да си спестим посиняването и треперенето, ако знаем как да дозираме морските бани

Bъз основа на състава и концентрацията на солите в съвременната балнеология морската вода се разглежда като особено ценна минерална вода. По своя химичен строеж и по своето физиологично действие тя се отнася към хлорно-натриевите, а също и към горчивите сулфатно-магнезиеви води.

В сравнение със световния океан Черно море има своите особености. То е слабо солено море. На повърхността солеността на водата му достига 17,3 %, а в дълбоките слоеве - 22,5-22,6%. Черноморската вода е със значителна минерализация. В нея са открити 50 химически елемента. След готварската сол най-много са солите на магнезия - магнезиев хлорид, магнезиев сулфат, следвани от калциев карбонат, калиев йодит и др.

В морската вода се съдържат микроелементите манган, фосфор, йод, бром, желязо, стронций, бор, литий, силиций, мед, кобалт, цинк, сребро, злато и др. Те са представени в много малки количества, но имат огромно биологично значение. Наличието на микроелементи е важно при вътрешно приемане на морската вода за лечение.

С биологично действие в морската вода са планктонът, водораслите, някои гъби, които преработват ценните съставки на морската вода и ги концентрират в голямо количество в организма си, например йода. Затова в крайбрежните местности, в които са изхвърлени големи количества водорасли, въздухът е богат на йод. Според някои учени в морската вода се намира фактор, който спира развитието на болестотворните микроорганизми.

В сравнение с океана и други морета Черно море е топло, което позволява къпане от май до октомври. Докато по северните брегове на Европа през летните месеци температурата на морската вода едва достига 16-18 градуса С, то по българското крайбрежие водата се затопля над 20 градуса С и достига до 24-27.

Самите къпания, които въздействат като възбуждащ фактор, представляват по своя механизъм на действие сполучлива комбинация на закалителни с двигателни ефекти.

Морските вълни и изобщо движението на водните пластове действат върху тялото подобно на масаж, който не може да се замени с нищо. Къпането в бурно море стимулира много по-силно организма. Морските пенести вълни, богати на въздушни мехури, обливат цялото тяло, а водната маса дразни организма и докарва в напрежение телесната мускулатура. След къпане настъпва приятна умора, защото се хаби енергия и се образува компенсаторна топлина в организма.

Температурата на морската вода е най-важният фактор, с който трябва да се съобразяваме при провеждане на морските къпания. Морската вода оказва също и механично и химично въздействие върху организма, което има голямо физиологично значение.

Най-силна е реакцията на организма при влизане във водата.

Тя има значително по-голяма топлопроводимост в сравнение с въздуха. При влизане в морето в началото настъпва т.нар. фаза на първоначалното охлаждане. Тя е резултат на рязката топлозагуба и се изразява в бързо свиване на повърхностните кръвоносни съдове и рефлекторно съкращаване на мускулатурата. Получава се т.нар. гъша кожа. Човек започва да трепери. Засилва се топлообразуването. Тази фаза е краткотрайна и тя е по-изразена у незакалените хора.

Втората фаза е на активното загряване, която е по-дълготрайна. При тази фаза обмяната на веществата се засилва. Повишава се консумацията на кислород. В организма се натрупва топлина. В резултат на това се разширяват кожните кръвоносни съдове и настъпва прилив на кръв към повърхността на тялото. Кожата порозовява и човек усеща приятно затопляне.

Двете фази се оценяват като положителни за организма.

Когато пребиваването във водата е по-продължително, настъпва третата фаза - на вторичното треперене,

което е показател за изтощение на терморегулационните механизми. Кожата загубва своя розов цвят и получава синкав оттенък - вследствие разширението предимно на венозните кожни съдове. Усилва се топлоотдаването и къпещият се започва да трепери. Третата фаза е израз на отрицателна реакция на организма и къпането трябва да се прекрати. По правило изчезването на усещането за приятна топлина при къпане е сигнал, че то трябва да бъде завършено. Не бива да се допуска вторично треперене, за да се избегне простудяването.

Приятните субективни усещания - свежест, бодрост, прилив на сили в цялото тяло, са израз на разумно проведено къпане. Появата на добър апетит е резултат от засилената обмяна на веществата. Усещането на слабост, разбитост, сънливост след къпане показва, че то е било по-продължително от необходимото.

Дозирането на къпанията в морета е необходимо, за да се избегне силното охлаждане, което крие редица здравословни рискове. Морските къпания на болни хора се разрешават от лекар след преглед и когато организмът им привикне към морския климат.

При потапяне на тялото в морската вода организмът губи топлина. Тази загуба е толкова по-голяма, колкото по-голяма е разликата между кожната температура и температурата на морската вода. Организмът обаче се стреми да възстанови загубената топлина и да запази постоянната си телесна температура. Със засилване обмяната на веществата се образува и топлина в организма. Но той не може при всички случаи да компенсира изгубената топлина.

Между топлоотдаването и топлопродукцията се явява разлика - топлозагуба.

Тази топлозагуба се нарича студово натоварване и се измерва в килокалории (джаули) на квадратен метър от повърхността на тялото. Тя е толкова по-голяма, колкото по-продължително се пребивава в морската вода. Фактически студовото натоварване е тази част от топлоотдаването, което не може да се компенсира от топлопродукцията през време на къпането. Това студово натоварване определя студовата активност на процедурата.

Затова са създадени три режима на морски къпания:

режим на слабо студово натоварване, при който се губят 25 килокалории на квадратен метър телесна повърхност;

режим на средно студово натоварване със загуба на 35 ккал/ кв. м и

режим на силно студово натоварване, при който загубата е 45 ккал/ кв. м телесна повърхност. Продължителността на къпане по един от тези режими на студово натоварване зависи от температурата на морската вода.