Шумът в ушите е едно от често срещаните оплаквания в практиката на всеки невролог и УНГ специалист. С напредването на възрастта тези оплаквания все повече зачестяват. Това се дължи на атеросклерозата, която обхваща и малките артерии, осигуряващи кръв на слуховия нерв. Така в хода на естественото остаряване на организма заедно с намалението на зрението намалява и остротата на слуха.

Може да "бучи" само в едното или и в двете уши, може шумът да бъде постоянен или да се проявява периодично (например само в тиха среда), както и да е с различен характер - бучене, пищене, свистене, пулсиране. Често той е единственото оплакване (възможно е да съпътства появата на някои сериозни заболявания), но може да се съпровожда от намаление на слуха, болка във или зад ухото, световъртеж, намалена чуствителност на едната половина на лицето и др.

Причините за появата на шума са най-разнообразни, като една от "баналните" е натрупването на ушна кал. Пациентите започват да усещат дискомфорта от нея по-осезаемо едва когато "тапата" ушна кале заела почти целия ушен канал. След почистването оплакванията отзвучават. Друга причина е продължителният престой или работата в шумна среда, като проблемите се усещат след определена експозиция на шумната среда. В повечето случаи пациенти са работници в заводи и в шумни производствени цехове, макар че работодателят би трябвало да предостави съответните защитни средства за труд в такава среда.

Нарушаването целостта на тъпанчевата мембрана при травма поради заболяване на средното ухо често става причина за продължителен шум в ухото, който дори и след дълго лечение остава да безпокои болните. Склерозирането на костици на средното ухо (не само в напреднала възраст) довежда до появата на труден за лечение шум в ушите.

На страдащите от Мениеров синдром шумът в ушите им е добре познат. Заедно с него пристъпно се появяват световъртеж, гадене, повръщане и намаление на слуха на засегнатото ухо. След неколкодневно лечение кризата отминава, но слухът може да остане трайно увреден. Подобни оплаквания се появяват и при редица други заболявания, включително и при тежки прогресиращо-инвалидизиращи, които налагат хирургическо лечение.

Едностранен шум в ухото може да има в началните стадии на тъй наречения невриномна слухово-вестибуларния нерв. Впоследствие към шума се добавя и прогресиращо намаление на слуха на същото ухо. По-късно се появяват световъртеж и други симптоми. Ранната диагностика и хирургично лечение осигуряват на пациентите шанс за добро възстановяване след операцията и не позволяват растежът на тумора да засегне други важни нервни структури.

Наличието на шум с пулсиращ характер в едното ухо може да се дължи на съдов тумор, аневризма (болестно разширение на кръвоносен съд) или друг съществен проблем в съседство на ухото. Понякога пациентите не могат добре да определят дали чуват шума в ушите или в главата, но и в двата случая трябва да посетят лекар за уточняване произхода на проблема. Специалистите, занимаващи се с подобни оплаквания, са невролог, УНГ специалист и отоневролог. Само те могат правилно да назначат необходимите за изясняване причините на страданието изследвания и да проведат съответното резултатно лечение.