Прилагането на средства от природен произход в онкологията се извършва само под контрола на лекар-специалист. Всеки друг подход е опасен и равнозначен на некомпетентност и аморалност.

Mнозина грешат, като мислят, че употребата на билките при наличие на съвременните мощни медикаменти граничи с наивност.

Лечението с билки при някои заболявания има предимства и те се предпочитат пред синтетичните медикаменти, които причиняват повече нежелани странични явления, особено когато се употребяват продължително време. Предимството на билколечението е, че то е комплексно, тъй като различните растения съдържат по няколко биологично активни вещества. Така че биогенезата, която се извършва в растенията на базата на асимилиране на прости молекули в система от сложни комплексни съединения, по своите възможности превъзхожда и най-модерните химически лаборатории.

Същевременно билките са природни продукти, най-близки до храната, притежаващи в много отношения сходство по своя химически състав със строежа на животинския и на човешкия организъм.

Злокачествените новообразувания са сред най-сложните явления в биологията и причините за тяхното възникване и разпространение не са напълно изяснени от науката. Затова ранното откриване на злокачественото образувание е все още най-сигурният шанс за излекуване. По данни на СЗО днес повече от 50% от всички злокачествени новообразувания се лекуват дифинитивно, ако са открити навреме.

Раковият проблем в цялата си широта започва основно тогава, когато е прекрачена ограничената локализация и започне разпространението на раковите клетки по кръвен или лимфен път, т.е. под формата на метастази по целия организъм. В този стадий химиотерапията е като че ли последният шанс за оздравяване. Успоредно със създаването на модерни противоракови средства от синтетичен произход, които са крайно необходими за провеждане на химиотерапия (но са извънредно токсични и покрай туморните клетки увреждат и нормалните), още от древността за целта се използват много и разнообразни природни вещества и най-вече билки.

Не са малко примерите, които потвърждават високата лечебна стойност на противораковите средства от растителен произход. Ежегодно в САЩ се изследват над 40 000 билки за противораково действие. При тях около 10 000 при първичните експериментални изследвания показват противотуморен ефект, но до клинично изпитване достигат едва петдесетина. Целесъобразността на тези проучвания в световен мащаб е повече от очевидна:

интензивно се търсят вещества от растителен произход с противораково действие, тъй като те са по-нискотоксични, имат по-добра поносимост и са по-безвредни.

В народната и в научната медицина у нас се използват множество лечебни растения с различна степен на противотуморен ефект, а в много от случаите притежават и противовирусно действие. (Както знаем, една от теориите за възникването на туморите е вирусната.) Практическата фитотерапия използва най-различни комбинации от билки с цитостатично действие. Между тях можем да споменем невена (Calendula off.L.), за който има експериментални данни, че потиска развитието на три вида трансплатационни тумори у животни в около 80%. Подобно е действието на ранилист (Betonica off.L.). Тези две билки имат лечебно действие при рак на стомаха, дебелото черво и по-слабо на белия дроб.

Множество данни сочат за неоспоримото противотуморно действие на дилянката (Valeriana off.L.), росопаса (Fumaria off.L.) и маточината (Melissa off.L.), които също се характеризират с противовирусна активност. В лечебната практика те се прилагат при рак на кожата и при херпес симплекс. Експериментално е установено и емпирично е доказано действието на билката дебелец (Sempervivum tectorum L.) при рак на езика и на матката.

В много източници се сочи за противотуморна активност на жълтия кантарион (Hy- pericum per- foratum L.), змийското мляко (Che- lidonium ma- jus L.) и черния оман (Symphitum off L.) - предимно при кожен, бронхиален и стомашен рак.

Напоследък особено значение се обръща върху профилактичното действие на сока от моркови (Daucus carota L.) при неопластичните заболявания на стомаха, на черния дроб и на дебелото черво поради съдържанието на бета-каротин.

Белият имел (Vis- cum album L.) се използва за лечение на рак на устните и кожата.

Алоето (Aloe arbore- scens Mill.) усилва процесите на регенерация и увеличава защитните сили на организма. В основата на тези процеси лежат активирането на ендокринната система и на ензимите в организма.

Алоето се използва както за лечение, така и за профилактика на много злокачествени заболявания. Противотуморно действие имат и черният бъз (Sambucus nigra L.), и бударицата (Galeopsis ochroleuca Lam.).

Тези примери потвърждават мястото на билколечението при някои ракови заболявания. Главният въпрос е кога да се пристъпи към лечебните растения. Един от случаите, в който може да се прибегне до този вид терапия, е когато всички други възможности - хирургична интервенция, радио- и химиотерапия, са изчерпани. В такава ситуация обаче намесата на фитотерапевт може само да подобри психическото състояние на пациента, като му вдъхне повече оптимизъм. В друг случай билкотерапията се прилага след проведено радикално лечение под контрола на лекар-специалист, успоредно със специфичното лечение, при строг анализ на състоянието на болния. Ако в процеса на лечение се появят негативни явления, билколечението трябва да се прекъсне.

Важно е да се знае, че фитотерапията в никакъв случай не трябва да се назначава самостоятелно при болни в началния стадий на раковото заболяване, които могат да бъдат излекувани по оперативен път или с радиолечение. Всеки друг подход е равнозначен на некомпетентност, неетичност и аморалност.