Cравнителният анализ на данните от България, 7 европейски страни и САЩ сочи, че ние сме сред страните с невисока честота на артериалната хипертония при възрастта 34-74 г. И все пак с високо кръвно налягане са около 2 млн. българи. В тази група влизат хората над 18 години със стойности на артериалното налягане, измерено трикратно, над 140/90 mmHg

Хипертонията е много повече от милиметрите живак. Според изработената в САЩ нова дефиниция тя се разглежда като системно съдово заболяване, което уврежда кръвоносните съдове и сърцето, води до задебеляване на съдовете, до увеличаване обема на сърцето, свързано е със сериозни нарушения, които в крайна сметка влошават оросяването на жизненоважните органи, обяснява най-голямата ни експертка по хипертониите.

В редица случаи тези промени в съдовете и в сърцето могат да настъпят дори и преди да са измерени постоянно повишени стойности на артериалното налягане. Разбира се, повишените стойности са най-лесният измерим критерий за това заболяване. Трябва обаче да се знае, че при хората над 80 години за нормално се приема кръвно налягане 150/90 mmHg. А за диабетиците е опасно то да надхвърля 130/80 mmHg. В последните години се обръща внимание и върху това, че при повишено кръвно налягане рисковите фактори се скупчват. За това в тази нова дефиниция като хипертония първи стадий се определят и напълно безсимптомни състояния, като повишеният серумен холестерол например.

Защото има доказателства, че хиперхолестеролемията, диабетът, затлъстяването и особено метаболитният синдром, който включва всички тях заедно, са предвестници на хипертонията. Известно е много добре, че, далеч, далеч преди да се отключи захарният диабет втори тип, вече са настъпили съдови отклонения и усложнения. Т.е. всички тези заболявания - хипертония, диабет, повишен серумен холестерол, са много тясно свързани и всяко състояние е предвестник в голям процент на другото. Ето защо диагнозата, която засега съществува като общоприета и която се определя по стойностите на налягането, всъщност е доста относителна. Рисковите фактори за развитие на хипертония са свързани, от една страна, с фамилната и генетичната предразположеност и от друга страна - с начина на живот.

Наличието на хипертония у единия или у двамата родители по права линия, у бабата или дядото, както и на захарен диабет или на ранна смърт от сърдечно-съдово заболяване в семейството са показателни за фамилна обремененост. Сред екзогенните рискови фактори на първо място се подрежда свръхконсумацията на сол. На второ място е изведена злоупотребата с алкохол. И на трето място идва наднорменото тегло, което е свързано с неправилен начин на хранене и с недостатъчна двигателна активност. Къде остава стресът?

Проучвания показват, че той също е рисков фактор за стареене на съдовете. Чувствителността към рисковите фактори е различна и тя също е генетично определена. По отношение на солта хората се делят на солево чувствителни и солево нечувствителни. Но подчертава, че нещата са много, много сложни, свързани са със сложни генетични взаимовръзки в организма. Напоследък се говори и за калций чувствителни хора. Калцият е вътреклетъчен елемент, с който се свързва съкращаването на мускулните клетки, на съдовете и на миокарда.

За това една от основните групи медикаменти за лечение на хипертонията са т.нар. калциеви антагонисти. Определят хипертонията като ранно стареене или като по-висок темп на стареене. Естествената еволюция протича на няколко етапа. На първия етап настъпват увреждания на кръвоносните съдове. От страна на сърцето първата реакция е левокамерната хипертрофия - задебеляването на стените на миокарда. Но тя е свързана и с нарушена функция на сърцето, защото то става по-дебело, по-голямо, обаче се храни по-лошо, тъй като съдовете, които го снабдяват с кръв, не се разрастват, а освен това намаляват резервите.

В бъбреците намалява гломерулната филтрация, съдовете задебеляват и се влошава бъбречната функция. В мозъка се увреждат малките съдове, което води до нарушение в бялото мозъчно вещество - там, където са фините функции на интелекта. Тези увреждания са многократно по-чести от пораженията, свързани с инсултите, и водят до влошаване на интелектуалните възможности на човека. Хипертоници с давност 5 до 10 години вече имат промени в сърцето, имат левокамерна хипертрофия, но те много по-често имат промени и в бялото мозъчно вещество, обръща внимание специа-листката.

В крайна сметка хипертониците развиват множество патологии: ранни нарушения в когнитивните мозъчни функции, в интелектуалната им дейност, левокамерна хипертрофия, която намалява физическия капацитет на сърцето и довежда до сърдечна недостатъчност, влошена бъбречна функция, която много по-лесно ги води към тежка бъбречна недостатъчност. А когато се съчетае хипертонията с диабет, тъй като тези заболявания имат еднакви механизми да увреждат съдовете, усложненията стават 2 пъти по-чести, далеч по-ранни и потрудни за въздействие. Следващият етап в еволюцията на хипертонията вече е настъпването на мозъчен инсулт, на сърдечен инфаркт, на сърдечна недостатъчност.

Изследване показва, че във възрастта 4547 г. артериалната хипертония увеличава 3 пъти риска от исхемична болест на сърцето, 4 пъти от сърдечна недостатъчност и 7 пъти от мозъчен инсулт. Заради това апелът на специалистите е много рано да се откриват хипертониците и да се лекуват активно, преди да са настъпили тези съдови промени. Ако лечението започне своевременно, налягането се нормализира по-лесно. При хипертонията с голяма давност съдовете вече са променени, задебелени и е изключително трудно, понякога дори е невъзможно да се преодолее тяхното съпротивление, така че такава хипертония трудно се поддава на терапия.

Лечение на Артериалната хипертония трябва да се лекува комплексно.

Винаги неотменно съществува немедикаментозното лечение - промяната в начина на живот (хранене, вредни навици, движение). Това е първото, което трябва да се направи, с него се започва и то трябва да продължава винаги. Второ е интензивното медикаментозно лечение. Има достатъчно добри хипертензивни медикаменти. Ръка за ръка върви лечението на съпътстващите рискови фактори, конкретно редукция на мастите в кръвта чрез прилагане на статини при дислипидемия. И там, където вече се е активирала системата на кръвосъсирване, се прилагат антиагрегантите (лекарства, разреждащи кръвта).

Основен, като най-ефикасен и най-евтин, е аспиринът. Но той трябва да се приема само ако хипертонията е добре контролирана, защото при високо кръвно е опасен. Аспиринът трябва да бъде нискодозиран. У нас се предлагат таблетки от 100 мг. Когато са налице противопоказания за аспирин, се назначава антистенокардин - по 6 таблетки дневно (3 пъти по 2 т.), в тази доза има ефект. В специални случаи в клиничната практика аспиринът и антистенокардинът се комбинират, има дори комбиниран препарат, но е много скъп. Назначеното лечение в никакъв случай не трябва да се прекратява самоволно от пациента.

Кога се измерва кръвното налягане

Най-добре е да се измерва два пъти дневно сутрин, след ставане от сън, преди да се вземат лекарствата за понижаването му, и вечер - след като са изминали 12 часа от сутрешното измерване. Човекът трябва да е седнал, без да кръстосва крака. Кръвното налягане не се измерва след полагане на физически труд, след нахранване и след консумация на алкохол. Лекарите препоръчват на пациентите си да си мерят налягането през последните 5-6 дни, преди да отидат в кабинета им, за да могат, ориентирайки се по записаните стойности, да преценят по-точно дозировката на медикаментите.

Това е особено полезно при възрастни хора и при тези, при които налягането е много променливо. Така се избягва и т.нар. офис-феномен - завишени стойности на кръвното налягане поради притеснението от лекаря.