Кои са 50-те най-здравословни храни
Бобът, лещата и грахът дават на организма достатъчно растителни белтъчини, което е особено важно за вегетарианците. Бобовите растения снижават холестерола, засилват имунната система и предпазват от рак на дебелото черво. ...
B бабините деветини за въздействието на климата и атмосферните условия върху физическото и психическото ни здраве явно има доста истина и според учените. В. "Дейли мейл" е обобщил изводите на експерти от различни научни центрове, които обясняват как и защо ни влияе времето.
Британски медици от Абърдийнския университет установили, че при лошо време хората, които са на диета, по-трудно свалят килограми, защото имат по-ниски нива на витамин D. Този витамин влияе върху хормона лептин, който съобщава на мозъка, че стомахът е пълен. При облачно време, дъжд и буря много хора се оплакват, че старите им рани "стават по-чувствителни", вероятно защото атмосферното налягане пада бързо.
Ръбцовата тъкан не е еластична, не може да се приспособи към промяната в налягането и старата рана "дърпа", обяснява спортният лекар др Адам Кери. Ниското атмосферно налягане може да доведе дори и до преждевременно раждане, защото се повишава кръвното налягане на бременните жени. Влажното време влошава ставните болки при ревматизъм и артрит вероятно поради наличието на т.нар. барорецептори в ставите и колебанието на течността в тях.
При висока влажност зачестяват инфекциите на външното ухо, тъй като бактериите се развиват бурно в топлата и влажна среда на слуховия канал. По-чести стават и пристъпите от подагра. Според британски статистически данни при средни температури над 18 градуса се повишава рискът от самоубийства. При рязко спадане на температурата пък се увеличават случаите на тежки сърдечни инфаркти и мозъчни инсулти.
Лекарите обясняват, че при ниски температури кръвоносните съдове се стесняват, кръвта се сгъстява, притокът на кръв намалява и сърцето и мозъкът не получават достатъчно кислород. При силно ветровито време тялото реагира както в моменти на стрес и могат да се отключат мигренозни пристъпи.
Канадски лекари са установили, че пристъпите от мигрена зачестяват, когато задухат топли западни ветрове, специфични за провинция Алберта. Въпреки че слънцето крие риск за рак на кожата, то може да ни предпази от други ракови заболявания, са установили норвежки онколозиот Осло. Оказва се, че когато злокачествено заболяване е открито през лятото и есента, рискът да настъпи смърт до три години след поставянето на диагнозата е 50% по-малък, отколкото когато ракът е открит през зимата. Възможно обяснение е, че образуването на витамин D под действие на слънчевата светлина блокира развитието на туморите.
