Млякото отнема лечебнитe свойства на чая
Отдавна се знае, че чаят играе важна роля в профилактиката на сърдечно-съдовите и онкологични заболявания. Но всичките полезни качества на напитката се изгубват, ако в нея се добави мляко ...
Тренировка за уморени очи
Очите се управляват от 6 мускула, които се съкращават средно 100 пъти на ден. При тежка работа те се пренапрягат. За да ги отпуснете, може да направите следните прости упражнения ...
Напоследък отново се дискутират проблемите за генното замърсяване на околната среда в резултат на разпространение на генномодифицирани организми и храни. Живите организми са сложно устроени и е трудно да се предвидят последиците при вкарване на чужд материал. Освен това генната технология не е прецизна, а това създава риск за смущения във функцията на гените.
Генномодифицираните семена могат да предизвикат появата на специфични вредители, което да доведе до поголовно унищожаване на добивите, а също и до селектиране на т.нар. суперплевели, устойчиви на третиране с пестициди. Тези семена лесно се пренасят до съседни или по-далечни места. Доказано е, че гените за модифициране на растителни култури могат да прескочат в други видове - напр. използваните за модифициране на маслодайна рапица се прехвърлят в бактерии, живеещи в медоносните пчели. Това прескачане на видовата бариера е сериозен рисков момент за излизане на експериментите извън контрол.
По отношение здравето на човека липсват дългосрочни тестове за безопасност на генномодифицираните храни.
Консумацията им може да причини мутации, както и тежки алергични реакции, които са причина за десетки смъртни случаи по света. Възможно е да възникнат и бактерии, устойчиви на антибиотици. Повишената устойчивост на плевелите пък налага увеличаване количеството на употребяваните хербициди, които имат вредно въздействие върху човешкия организъм. Някои генетичномодифицирани продукти (напр. домати) са с патологично променен вкус и значително снижена хранителна и биологична стойност.
Основните растения, които се модифицират генно, са: соята, царевицата и рапицата, а водещи страни производители са САЩ, Аржентина и Канада. В Европейския съюз законите в това отношение все още са рестриктивни, но с тенденция за тяхното либерализиране.
Несъмнено медицината и екологията не могат да пренебрегнат постиженията на генетиката. Проблемът е, че модифицирането променя генофонда на човечеството, а генномодифицираните организми, вече внедрени в околната среда, не могат да бъдат изведени обратно, т.е. генното замърсяване е необратимо. Затова подобни опити трябва да се провеждат единствено в лабораторни условия при стриктен контрол. Не бива да се допуска смесване на генномодифицирани с нормални хранителни продукти. В противен случай хората губят правото на избор на консумираната от тях храна и контрол над собственото си здраве.
