През есента и през зимата не пренебрегвайте морковите, ряпата, цвеклото, целината, пащърнака и хряна. Ползата им за здравето е доказана от хилядолетия.

Oще преди да започне да се занимава със земеделие, човекът се е хранил с кореноплодни. Днес мнозина пренебрегват ряпата, цвеклото, морковите, пащърнака и хряна, а те са били неотменно на всекидневната трапеза на предците ни. Според диетолозите кореноплодните са изключително здравословна храна, особено през есента и през зимата. Най-добре е да се съчетават с пълнозърнест хляб, каши, макарони, а не с белтъчни продукти - месо, риба, мляко. Кореноплодните имат по-груба структура и не се препоръчват в суров вид за хора със заболявания на храносмилателната система. За предпочитане е да се готвят на пара. Преди употреба трябва да се почистят от повърхностния слой, тъй като в него се концентрират химическите вещества, с които е обработвана почвата.

Моркови

Морковите са ценни преди всичко със съдържанието си на каротин. В организма той се превръща във витамин А, който е необходим за добро зрение, помага срещу инфекции, а на децата - да растат. Витамин А е мастноразтворим, ето защо морковите трябва да се консумират заедно с мазнини - например олио, зехтин, сметана. Диворастящите моркови са широко разпространени в Африка, Азия и в Европа. Култивирането им е започнало в началото на XIV в. Интересно е, че отначало са били виолетови, а оранжевата им окраска се е появила по-късно, вероятно в резултат на мутация. Колкото по-ярък е цветът на морковите, толкова по-богати са на каротин - един кореноплод съдържа 2-3 дневни норми.

Червено цвекло

Червеното цвекло е богато на захар (до 8,8%), белтъчини (1,2-1,5%), органични киселини, лесноразтворими соли и коктейл от витамини и минерали - С, В1 и В2, Е и РР, U, калий, магнезий, желязо, мед, цинк, кобалт, молибден, манган, флуор, бор, ванадий, йод, цезий и рубидий. 100 г червено цвекло удовлетворява дневната потребност на организма от манган, необходим за нормалната работа на мозъка, и 40% от нуждата от хром, който нормализира нивото на захарта и холестерола в кръвта. С помощта на флавоноидите цвеклото облекчава съдовите спазми, укрепва капилярите, понижават кръвното налягане и стимулира образуването на червени кръвни клетки, ето защо е много полезно при анемия. По съдържание на йод цвеклото е лидер сред зеленчуците и затова се използва широко за профилактика и лечение на хипотиреоидозата - заболяване на щитовидната жлеза, причинено от дефицит на йод. Цвеклото влияе благоприятно върху работата на бъбреците и черния дроб, нормализира дейността на стомашно-чревния тракт, чисти тялото от токсините и тежките метали.

Целина

Целината съдържа много важни минерали, като калий, цинк, калций, желязо, фосфор, магнезий и витамините С, В, РР, Е, провитамин А. Тя засилва имунната система. Според Джони Боудън, автор на книгата "150-те най-полезни храни", нискокалоричните зелени стъбла на целината са истинско хранително богатство. Целината подобрява обмяната на веществата, извежда от организма излишните течности и токсини и действа като афродизиак. Консумирането само на 4 стръка на ден сваля високото кръвно налягане с 12-14 %.

Ряпа

Ряпата е ценен източник на витамин C - 200 г от нея носят на организма необходимото му количество за едно денонощие. Богата е и на калций, който укрепва костите и зъбите. Черната ряпа оказва бактерицидно и диуретично въздействие. Тя лекува много болести, но е най-популярна като отхрачващо средство при трахеит или бронхит. Изрязва се средата на зеленчука, пълни се с мед и се използва полученият сок. Ряпата има пикочогонно действие и е много полезна при болести на черния дроб, жлъчния мехур, при камъни или песъчинки в пикочните канали.

Хрян

Хрянът съдържа фитонциди, които имат антибактериални свойства и защитават организма от инфекции.

Пащърнак

Пащърнакът е богат на тиамин, необходим за нормалното състояние на нервната система, на никотинова киселина, която снижава нивото на холестерола в кръвта, и на вещества, които нормализират кръвообращението и подобряват дейността на обмяната на веществата.