Захарният диабет - предпазете се с физическа активност от диабет тип 2
Захарният диабет е сред водещите по разпространение заболявания - в света има 246 млн. души с тази диагноза. Още по-тревожно е, че честотата на диагностицираните случаи непрестанно расте ...
Благотворното въздействие на кафето върху здравето
Пиенете на кафе често се превръща в своеобразен психосеанс - на вкусна глътка и сладка приказка човек по-лесно се разтоварва от напрежението на деня ...
Bсеки четвърти българин страда от констипация (запек), като тя засяга повече жените.
Това означава, че броят на изхожданията е по-малък от 3 пъти за седмица без употреба на лаксативи (разхлабващи средства). Състоянието се изразява в невъзможност или трудност при ходене по голяма нужда, свързани с газове, подуване и болки в корема и по хода на дебелото черво. Изпражненията са твърди, отделянето им е свързано с болки в аналната област и нерядко там се появяват наранявания.
Причините за появата на хроничната констипация най-често са следните:
забавен пасаж през колона (дебелото черво);
потиснато придвижване на чревното съдържимо;
вродено разширение на долната част на колона;
намален прием на храна и преди всичко на течности;
неправилно хранене;
злоупотреба с някои медикаменти (обезболяващи, антиацидни, спазмолитици и антидепресанти); заседнал начин на живот;
органични заболявания в областта на сигмата и колона (тумори, дивертикули, следоперативни цикатрикси);
невропсихични разст-ройства (депресии, старческа деменция, Алцхаймер и други).
Възрастовите промени също оказват влияние върху този процес .
С напредването на годините рефлексът на дефекация отслабва вследствие на намалената чувствителност на лигавицата на дебелото черво при изпълването му с фекални маси и последващо продължително задържане в ректума без позиви за дефекация. Значително намалява и секреторната активност на стомашно-чревния тракт, настъпва атрофия на лигавицата, отслабват сфинктерите. Картината може допълнително да се усложни от някои ендокринни заболявания като микседем, диабет и др.
Заболяванията в аналната област - хемороиди, анални фисури и фистули, свързани с болка, потискат рефлекса за дефекация и водят до задръжка и втвърдяване на фекалиите. Стесненията в ректума и сигмата от новообразувания също могат да нарушат чревната евакуация, но само в около 10% от случаите. Някои хирургически интервенции и последвали сраствания също могат да причинят констипация.
Ако не се лекува, хроничният запек може да доведе до някои усложнения.
Най-сериозното е запушването на дебелото черво с твърди фекалии (обтурационен иле-ус), при което се налага оперативна намеса. Силните напъни при опит за дефекация могат да причинят кръвоизливи от хемороидалните вени.
Лечението на хроничната констипация включва най-различни по състав и механизъм на действие синтетични и природни средства.
Растителните влакнини (фибри) представляват най-физиологичните слабителни средства. Фибрите в различните храни спомагат да не се задържа дълго време чревното съдържимо, увеличават задръжката на вода в лумена на червата, предизвикват дразнене на барорецепторите и усилване на тонуса и перисталтиката на червата. Всичко това води в крайна сметка до повишаване рефлекса и позива за дефекация. Към растителните фибри спадат целулозата, хемицелулозата и пектинът, които се съдържат в плодовете, зеленчуците и в зърнените храни (пшеничените трици).
Богати на пектин са ябълките, дюлите, касисът, къпините и други. Разхлабващо действие притежават също сушените сливи, кайсиите, портокалите, грейпфрутите.
За нормална дефекация е достатъчно дневно да се изядат 2-3 плода киви. Особено полезни са пшеничените и овесените трици, пълнозърнестият хляб, медът, гроздето, лененото семе, бананите. Докато кафето, колата и черният чай потискат чревната перисталтика.
Към медикаменти срещу запек трябва да се прибягва само когато другите средства не дават очаквания ефект. Тези лекарства засилват чревната перисталтика, като някои увеличават чревното съдържимо със задръжка на вода (т. нар. осмотични лаксативи - английска и карлсбадска сол, манитола и др). Към средствата, които омекотяват фекалиите (лубрикатори), спадат лененото семе, течният парафин, глицеринът и др. Рициновото масло притежава свойството да потиска абсорбцията на вода и соли и да усилва чревната перисталтика.
Лаксативните лечебни растения, съдържащи антрахинонови алкалоиди - зърнастец, сена, майчин лист, ревен, притежават най-мощно слабително действие.
Те действат на ниво дебело черво, където се разграждат от сапрофитните бактерии до антраноли с последващ силен лаксативен ефект. В аптечната мрежа са разпространени лаксативи от природен произход под форма на хранителни добавки.
Общо взето, средствата от природен произход, използвани за непродължително време, не оказват токсични ефекти. Но с тях не трябва да се прекалява, както и с билките, съдържащи антрахинонови гликозиди (сена, майчин лист, зърнастец и др.), тъй като могат да увредят дебелото черво, да провокират т. нар. "синдром на дразнимо дебело черво". Продължителната им употреба води и до привикване и постепенно намаляване на слабителния им ефект.
Трябва дебело да подчертаем, че много хора имат напълно погрешна представа за ежедневното изпразване на дебелото черво! Нормално е да има ежедневна дефекация, дори два пъти на ден, нормално е това да се случва и през ден.
Много хора прибягват самоволно към очистителни средства, без това да е необходимо. Този навик е вреден!
Неконтролираната употреба на лаксативни (слабителни) средства може дори да засили констипацията, тъй като честата им употреба води до привикване и хипокалиемия, която причинява чревна атония.
За да не допуснем да ни мъчи постоянен запек, трябва да си изградим здравословен начин на хранене и живот. Към медикаменти, дори и от природен произход, трябва да се прибягва само когато другите средства не дават очаквания ефект.