Bодораслите са познати като лечебно средство на далекоизточните народи (Япония, Китай, Малайзия) още през VIII в. и значително късно намират приложение в Европа. През XVIII в. в Китай, Япония, Малайзия и други източни страни започват да получават от водораслите желеобразния продукт агар агар. През 1811 г. във Франция Бернар Куртоа открива в пепелта на морските водорасли от вида Laminaria saccharina йод и интересът към използване на водораслите за индустриално получаване на йод от тях нараства много. Проучва се техният биологичен и химичен състав. Специално във Франция интересът към водораслите като лечебно средство се увеличава силно с получилата голяма популярност теория за изойонията между кръвната плазма и морската вода (техният състав е близък).

Съставът на плазмата на морските водорасли започва да се разглежда като високо концентрирана морска вода.

В следващите години до наше време науката за практическото използване на водораслите се развива особено интензивно в насока на получаване продукти от тях, използвани в хранителната, козметичната и текстилната промишленост.

Днес алготерапията (от алги - водорасли) се дефинира като терапевтично или предпазно приложение на морските водорасли външно под формата на вани или вътрешно като естествен или технологично преработен екстракт от тяхната плазма, прилаган при редица болестни състояния, както и за диетично лечение. Теоретично се разчита на настъпващата трансминерализация в организма.

Морските водорасли населяват както водните пластове, така и морското дъно, но не на голяма дълбочина. За разлика от фитопланктона те имат прикрепен начин на живот и спадат към т. нар. фитобентос или макрофити. Те са класифицирани в три големи групи: зелени, кафяви и червени във връзка с пигмента, намиращ се в хроматофорните клетки на протоплазмата им.

Бентосните водорасли на Черно море са представени в 221 вида от трите групи: зелени, кафяви и червени.

Морските водорасли имат способността да концентрират изборно известни съставки на морската вода в плазмата си, като калия, йода, сярата и др., и то в стократно по-голямо количество, отколкото са във водата. Например йодът представлява 1% от тяхното тегло. Той се намира както под формата на натриев йодит, свързан в клетките с лабилни връзки, така и под формата на клетъчен йодопротеин. Обратно на йода, водораслите са много бедни на бром, въпреки че в морската вода той е представен в 100-кратно по-големи количества в сравнение с йода. Някои видове алги са богати на калий (съдържат до 40-60% от него).

Р. Монсо, прилагайки технологията на клетъчната плазмолиза, успява да получи течен екстракт, освободен от всички инертни вещества. Той е богат на аминокиселини: глутаминова, лейцин, изолейцин, валин, серин, аланин, фенилаланин, трионин, тирозан, метионин, цистин. Водораслите съдържат много муцилагинозни (лигави) вещества. От червените водорасли се получават агар и агароподобни вещества (агароид и корагинин), които

намират приложение в хранителната, фармацевтичната и текстилната промишленост.

При преработка на кафявите водорасли се получават ценни алгинови вещества - алгинова киселина и нейните соли, които намират приложение във фармацевтичната, козметичната и хранителната индустрия. Алуминиевият алгинат се използва за лечение на стомашна язва, както и като съставка на някои антибиотични суспензии, вземани през устата. Калциевият алгинат се препоръчва при хронична констипация. Амфетаминовият алгинат помага за намаляване апетита при затлъстяване и др.

Сред пектинните съставки на някои водорасли се намират две интересни субстанции от фармацевтична гледна точка - един антиензим с антипепсична активност (за лечение на езофагити, гастрити и стомашна язва) и субстанцията хепариноид с антикоагулантни (противосъсирващи) свойства. Има и много други литературни данни за алгите, използвани като основен продукт в морската фармакология.

Лечение с водорасли

Алготерапията като съставка на таласотерапията се прилага широко във Франция, но все още са ограничени експерименталните и клинико-експерименталните проучвания, въпреки че индустрията произвежда редица алгопродукти, намиращи широко практическо приложение.

Морските водорасли могат да се използват за лечение в прясно състояние, изсушени под формата на прах, под формата на плазмени концентрати в желирано състояние, катаплазми (като компреси) и др.

Г. дьо ла Фарж описва използването на плазмата на водораслите вътрешно. Последната, приготвена в прясно състояние или запазена в ампули, може да се използва чиста или пък размесена с морска вода за пиене по 10 кв. см средно 1-2 пъти дневно преди хранене в продължение на 2 месеца. Експерименталните проучвания на T. Мартен показват нормализиране на калциево-фосфорната обмяна на организма под действие на екстракт от алги.

Известно е, че обогатяването на яйцата и на млякото с йод може да се осъществи с прибавянето в храната на домашните животни на водорасли в прясно и прахообразно състояние. Водораслите се приготвят фабрично за храна на животните и под форма на гранули.

Широко приложение намират водораслите под формата на хомогенен прах, съдържащ сухата им плазма. Полученият микронизиран прах от алгите може също да се гранулира и да се обогати химически (с натриев хидросулфат и натриев хидрокарбонат) и при разтваряне на гранулите във вода да се получи вана, обогатена както със съставките на плазмата на алгите, така и с въглероден двуокис.

Разработената във вид на фина пудра плазма на алгите се прибавя към кремове или желета за външно приложение чрез втриване и масажи.