Mного явления и феномени от жизнената активност на човека се повтарят ритмично: вдишване-издишване, сън-бодърстване, работа-почивка и т.н. Независимо за какво явление става въпрос, тази ритмичност следва не толкова външните дразнения, а това, което наричаме "биологичен часовников механизъм" у човека.

Ако се върнем назад в историята на човечеството, ще видим, че най-жизненоспособни са се оказали онези индивиди, които са умеели най-добре да се приспособяват, адаптират към заобикалящата ги действителност. Температурните промени, влажността на въздуха, светлинната интензивности други подобни променливи явления са стояли и стоят в основата на изграждането на механизма на биоритмите във всяка една жива система.

Условно тези биоритми могат да бъдат подразделени на 3 групи:

1) Външните се изграждат на основата на реакции спрямо външни дразнители;

2) Вътрешните трудно се повлияват от условията на околната среда (сърдечен ритъм, електропроводимост на мозъчната кора);

3) Смесените (външно-вътрешни) се предизвикват от повтарящи се дразнения от външната околна среда, но те продължават съществуването си и след прекратяване на действието на външните дразнения. Когато говорим за "ритъм", разбираме, че става дума за повтарящи се в определен ред явления, за чието еднократно повторение или за един цял цикъл винаги е необходимо еднакво по продължителност време.

"Биологичният часовник" у човека е механизмът, който регулира биологичните ритми, запазващи се и при постоянните условия. Върху биологичните ритми оказват въздействие различни фактори, като най-често това са светлинната интензивност, температурните промени, въздействието на Слънцето и Луната върху живия свят и т.н.

В зависимост от въздействията биоритмите могат да бъдат с различна продължителност: по-къси - в рамките на едно денонощие, и по-продължителни - в рамките на един сезон, на една година. За нас - хората, най-устойчивият биоритъм е 24- часовият цикъл (например редуването на сън и бодърстване). От устойчивостта на неговото функциониране зависи и хармоничността ни като цяло. Колкото по-хармоничен е един човек, толкова по-малка е вероятността от появата на колебания както в настроението, така и в здравословното му състояние.

Ето защо е необходимо постоянно да си "навиваме" и "сверяваме" биологичния часовник и да не разчитаме само на това, че техническият прогрес е измислил батерията. За да можем да го правим успешно, е необходимо да се научим адекватно да преценяваме променящата се действителност/реалност и да търсим в ресурса си от възможности най-подходящия вариант за адаптиране.

Това задължително включва отказа ни от "живот по течението", защото реалността няма как да се съобразява с нашето отношение към нея, а ние сме тези, които се съобразяваме с реалността. Ако успеем, ще станем значително по-биосоциоикономични (без да пилеем биопсихичната си енергия) и ще живеем в хармония с основните природни принципи - принципа на реалността, принципа на удоволствието и принципа на властта.